В края на годината обикновено всеки си прави равносметка за нещата, които е преживял и научил. Рут Колева не прави изключение. Певицата сподели във Facebook какво й се е случило през тази година.
"Равно-сметната 2016. Първо да започна с това, че тази година успях да се върна на възрастта, някъде между 20 и 16. Особено в последните 3-4 месеца. Редно е да поясня, че не се превърнах в днешен тийнейджър, а по-скоро бях отново Аз, преди 6-10 години. Върнах си усмивката, забавлението и безгрижието. Тези последни месеци са едни от най-щастливите в живота ми, просто защото заобичах самостоятелността. Научих се да бъда пълноценна единица. Много е готино, а и полезно. Нова година започна в Ню Йорк, в някакъв бар в Бруклин, където пуснаха "Ню Йорк" на Франк Синатра(разбира се). Мъчно ми беше, кофти период беше по това време преди година, ама на Нова Година си казах тогава, слушайки го Франк Синатра "Я се стягай!". Януари и Февруари бяха ужасни, гадни, тежки месеци. Толкова може би не съм плакала през целия си живот. Ама както са казали хората "Всяко зло, за добро". След излизането на Run нещата потръгнаха, отзиви от медии, лични мейли с Марк Ронсън, концерти в Лондон, Брайтън, Германия. Нещата се случваха! После излезе и Oceans. Влезе в разни класации, в радиа по цял свят, а и тук в България се чу. Записах 2 парчета с доста големи продуценти в студиата на RedBull Amsterdam, записвах в Париж, и направих EP с едни руснаци. Направихме парче за Берлински лейбъл, и излязоха 2-3 плочи с мое участие. После дойде Токио, велико преживяване, уникален концерт, препълнена зала, вълнение.
Записвах със едни от най-големите им джаз имена в тамошното студио на RedBull (не знам колко артисти записват в 3 студия на РедБул за една година, но на мен ми се стори привилегия). Снимахме клип! После обявихме Зала 1 на НДК, за 2017. Толкова много работа...В България започнах нов проект - Ruthless Theory - по инди/рок ориентиран. Ей така, защото ме влече. То пък взе, че се оказа много яко. On the down side: Би ме някаква мутро-баронесо-шехеразада на един паркинг. Занимавах се с полиции, болници, експертизи, свидетелства. Трагедия. И все още справедливост няма. По друг повод се сблъсках и със здравната ни система, която е в потресаващо състояние. Участвах в едно реалити, ужасно тъпо. (Извинявай Радо)...ups and downs... Най-най-най ценното нещо, което ми се случи тази година, е че започнах да пиша. Трябва да спомена няколко човека, които са виновни за това - Dimitar Kalburov е човекът, който ме запали. С примера си. Ако не сте си купили една от книгите му - жалко.
Geri Turiyska пък ме запали с идеи и с това, че ми даде шанс многократно да стана част от Пощенска Кутия тази година. Гери и Ясен, това което правите е значимо и ценно, и ви благодаря, че не спирате пред трудностите! Всички вие (четци), които ми писахте с молба да започна да пиша книга, след като публикувах серия от истории - вие ме накарахте да намеря една нова светлина в себе си. Тази година за мен е едно ново начало, и аз съм щастлив човек, че открих нещо което ме вълнува и пробужда. В рамките на месеци започнах да пиша, книга; колонки за няколко сайта; включиха ме в голям екип, като разследващ журналист към 2 международни медии (заради един фейсбук статус, пълен с компромати за важни лица, подписан от "обикновена певица"). Споделям това, защото нали за това е фейбсук? Да знаем кой-какво? Да ви кажа, не знам дали има съдба, но това което ми се случва не е случайно. Нищо в този живот не е случайно и никога не трябва да вървим срещу знаците на съдбата. Само усложняваме неизбежното. Живейте в полет и не гледайте назад."
