Пред последните дни в медиите се завъртя новината, че актрисата Луиза Григорова ще става депутат от листата на "Да, България".
Актрисата сама опроверга този слух, като написа гневен коментар във Facebook профила си.
"Аз живея в Абсурдистан, където журналистите първо пишат, после питат, където фейсбук е "Официален Инфрмационен Блок" не само за обикновения българин, но и за Националните ни ефири. Е, добре тогава, информирам: Няма да бъда част от никоя партия, под никаква форма. Едно от нещата, с които се занимава МОЯТА работа е да обединява хората, работата на политиката в България е да ги разделя. Наскоро мой приятел ми каза, че живеем в абсурдни времена, където никоя жаба си няма гьол. Толкова е прав!
Заради разпространилия се слух, че ще се кандидатирам за депутат, се създадоха много дискусии и забелязвам, че една от основните теми за обсъждане е: "Какво място в Парламента има 27 годишна актриса? И не трябва ли там да влизат хора икономисти, юристи или други, които имат опит в политиката?". Ето сега и отговорът: "Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително и нямат друго гражданство, с изключение на поставените под запрещение и на изтърпяващите наказанието лишаване от свобода." - чл.3 ал.2 от Закона за избиране на народни представители.
Аз, Луиза Григорова, съм преди всичко ЧОВЕК, а АКТРИСА е моята професия. Напоследък думите "актьор" и "млад" се употребяват в смисъла на "малоумник" и "некадърник", което доста ме озадачава.
Когато, например, започва Кубинската революция през 1952г. Фидел Кастро е на 26, а когато по-късно през 55та се събира с Че Гевара, последният е на 27г. Да, защото революцията и промените се правят от млади. Мисля, че идеите на Да, България биха могли да се разглеждат като една съвременна революция, съответно за нея са нужни млади хора. Моите представи за бъдещето на България до голяма степен се покриват с идеите на тази партия. Аз искам в моята страна, заслужилите с труда, образованието и таланта си хора, да не живеят от просията и "благоволението" на държавата за социална помощ. Искам да имам равен шанс и старт с другите европейци на моята възраст, а не навсякъде да ме подценяват, защото съм Българка. Искам да съм от жабите, които си знаят гьола! Моят гьол е сцената, а сцената е моята трибуна, не Парламента. Един актьор проповядва истините, в които вярва от сцената. Там е силата му. Аз вярвам, че съм добър пример за младите хора. Виждам пред очите си как млади момичета и момчета се влюбват в театъра, вдъхновяват се, искат да научават повече, четат, мислят, търсят контакт с мен, искат съветите ми за бъдещото си развитие, не за гаджето от другия клас, пишат ми писма, стихотворения, есета. Ето това е безценно!
За много кратко бях повярвала, че Спасение в България има и дори, че аз мога да бъда част от това спасение! Не! Спасението излита на всеки 30 минути от първи и втори терминал. За съжаление."
