Любимата ни Дженифър Анистън прекара цяло десетилетие на снимачната площадка на "Приятели" и има зад гърба си повече от 30 филма, но ролята, която й приписват най-упорито, е на "страдащата от любов американска красавица". За четвърт век Джен е била "храна" за таблоидите, развеждали и омъжвали я безброй пъти и четворно повече изкарвали я бременна. На страниците на американския Elle, чаровната актриса споделя истината за себе си, за любовния си живот и за очакванията на околните.
"Живеем в общество, което съобщава на жените, че до тази възраст трябва да са омъжени, а до еди кога си трябва да имат и деца. Това е приказка. Това е матрицата, от която бавно се опитваме да излезем.
Може би използването на брака и децата като основен маркер за женското щастие е просто нов начин да се „обезвредят” успешните жени. Защо искаме щастлив край? Какво ще кажете само за щастливо съществуване? Всички сме в процес на непрекъснато развитие.Това, което определя щастието в живота на някого, не е идеалът, създаден през 50-те години. Разбира се, на мъжете е разрешено да продължат весело по пътя си към "отворен край" - това е част от сексизма. Винаги жената е тази, която е презирана, обвинявана и с разбито сърце. Никога не е обратното. Тъжното е, че този стереотип идва до голяма част от жените. Може би това са жени, които не са разбрали, че имат властта, че имат способността да постигнат усещане за вътрешно щастие."
Всички знаем, че Дженифър Анистън е дете на разведени родители, но изглежда това никога не е представлявало проблем за нея. Нещо повече – тя самата го определя като позитив, защото е израснала извън "рамката" на миналия век.
"Приоритетите ми никога не са били да си намеря партньор, за когото да се омъжа в красива булчинска рокля и да народя 5 деца. От сегашна гледка точка и от дистанцията на времето не чувствам празнота. Моите бракове винаги са били успешни по мое мнение. И когато стигнаха до своя край, направихме избор да бъдем щастливи, но по отделно, защото вече не откривахме щастието във връзката си. Разбира се, имаше тежки моменти и не мога да кажа, че всичко е вървяло по „мед и масло”, но това е нищожна цена в сравнение с възможността да живееш в брак от страх. Страх да бъдеш сам. Страх, че няма да намериш друг. Страх, че другите няма да одобрят решението ти. Да останеш в брак, воден от чувство на комфорт или на страх, е най-лошото, което една жена може да направи за себе си."
