Като артист смятам, че с контакта между зрител и актьор в киното и в театъра можем да спасяваме души, каза актьорът Деян Донков пред БТА.
По думите му, когато не знае какво се случва всъщност – там, зад кулисите, не може да бъде оптимист за българската култура, защото вижда, че игрите не са честни и чисти. "Аз обичам да живея без страх и без очаквания. Нямам реално някакви очаквания. Но вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Тоест, вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има", каза още Деян Донков.
Г-н Донков, с какви емоции изпращате 2022 г.?
Със смесени емоции я изпращам. Все пак сме свидетели на много катаклизми в световен мащаб и в нашата държава, и в театъра изобщо. Така че със смесени емоции – положителни и отрицателни.
Вие самият бяхте ли изправен пред изненади и предизвикателства и кои бяха най-големите?
Всяка моя следваща роля е предизвикателство и винаги съм изненадан от новите неща, с които трябва да се справя. В професионален план винаги има предизвикателства и изненади. В личен план – слава богу, децата и семейството ми са здрави. Гледам да се радвам на простите неща, малките неща също да ме радват.
Оптимист ли сте за българската култура?
Знам ли и аз… Когато не знам какво се случва всъщност – там, зад кулисите – не мога да съм оптимист, защото виждам, че игрите някак не са честни и чисти. Има такива подмолни течения, които ме карат да не съм чак дотам оптимист. Но като артист смятам, че с този контакт между зрител и актьор в киното и в театъра можем да спасяваме души.
Вярвате ли в силата на интелектуалния елит на нацията?
По моему интелектуалният елит е извън границите на държавата отдавна, защото много качествени хора са напуснали потъващия кораб. Аз не знам – той толкова много години потъва, че може би вече е потънал, а ние не знаем.
Надявам се, някой с висок интелектуален арсенал да може наистина да помогне, макар и да е един човек. Ние сме били свидетели, че дори един човек може да обърне историята, стига той да е достатъчно силен да поведе останалите. В този момент не виждам такъв или такива. Макар че аз не наблюдавам много политическата сцена. А интелектуалният елит, според мен, все пак трябва да е събирателен образ от образование, култура, изкуство, ако щете – и медицина. Във всички сфери трябва да има такива водещи фигури.
Какви са очакванията ви от идващата година?
Аз обичам да живея без страх и без очаквания. Нямам реално някакви очаквания. Но вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Тоест, вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има.
Какво ще пожелаете на българите за 2023 година?
За 2023 година ще им пожелая да бъдат по-смели. Да бъдат по-позитивни, да могат да учат децата си да ценят важните неща, защото като че ли се занимаваме с маловажни неща от битов порядък, а това не е достатъчно. По-скоро – да обърнат внимание и на духа, защото той е не по-малко важен и чрез него спасението е по-лесно. Чрез него и чрез вярата. Не говоря толкова за религия, колкото за вяра.
