Без рискове няма шампанско, а без свобода - истинска любов, смята прочутата турска писателка Елиф Шафак. В интервю за БТА тя говори за любовта, за търсенето на път към другия, за нещата, от които се вдъхновяваме.
За най-висшата ценност, към която трябва да се стремим в живота си, Шафак създаде нова дума - LIFIC (ЛВСИК - Любов, Въображение, Свобода, Индивидуалност, Креативност).
Въпреки че се определя като "ходеща бъркотия" в ежедневието си, тя описва езика на универсалната любов като спокойна, красива тишина.
Книгите ви са извор на мъдрост, успявате ли обаче да насочите въздействието им към собствения си свят? Как самата Вие се справяте с разочарованията?
Това е страхотен въпрос, но и доста труден, защото ми се струва, че ние писателите сме по-мъдри, когато пишем, отколкото в реалния си живот. В ежедневието си аз се изправям пред много трудности, тревоги и конфликти - както всеки от нас. Но, когато съм навлязла навътре в историята, когато съм настроена на творческа вълна, аз съм по-спокойна и по-мъдра, отколкото съм обикновено. Иска ми се да мога да бъда така през повечето време, но просто не мога. Аз съм "ходеща бъркотия" в собствения си живот.
"Любов" е един от популярните ви романи. В него става въпрос за радостта да намериш път към другия. Какъв е ключът към постигането на баланс и хармония
Любовта е предизвикателство. Най-много боли, когато егото ни е намесено и напомпано. Всеки един от нас трябва да съумее да се справя с егото си. Често, когато се влюбим, искаме да притежаваме конкретния човек, казваме "моята" жена, "моят" съпруг, "моята" приятелка. Но този човек не ни принадлежи изцяло, трябва да осъзнаем това и да го уважаваме. Любимият е свой собствен свят. Той или тя има своя индивидуалност, отделно съществуване. Не можем да очакваме от него да бъде същият като нас или да ни следва навсякъде, където отиваме. Ако няма свобода, няма истинска любов. Затова аз вярвам в златната формула: "Повече свобода и страст, и по-малко его и притежание, са равни на повече и по-истинска любов".
Вие сте космополитен човек, животът ви преминава в различни държави, посланията ви са на различни езици. Какъв е езикът на любовта?
Мисля, че езикът на любовта е тишината. Малко е парадоксално за мен да го кажа, защото по принцип не обичам тишината. Дори не мога да работя на тишина. Обичам шума, музиката, бъркотията. Но дълбоко в себе си аз знам, че езикът на универсалната любов е спокойна, красива тишина.
Светът е изпълнен с дисонанси: добро-зло, бедност-богатство, любов-омраза, удоволствие-болка. Кой е начинът да преминаваме по-лесно през тези граници?
Това е един от най-важните въпроси, който си задавам в моя последен роман - "Майстора на куполи". Поглеждам живота от страната на най-добрия архитект Синан, който e живял в много размирни и трудни времена. Бил e свидетел на войни, конфликти и насилие. Имало е много натиск, напрежение, завист и пренебрежение. Той обаче е трябвало да се справи с тези неща и е продължил да твори. Много е талантлив, има изключителна позитивна енергия, вдъхновява се от много хора. Винаги се вдъхновявам от това да се вглеждам в работната етика и житейските истории на хора като Синан. Затова, когато съм демотивирана или обезсърчена, аз мисля за хора от този тип, пиша за тях.
Ако трябва с една дума да определите коя е най-висшата ценност, към която трябва да се стремим в живота си, каква ще бъде тя?
Ох, това е доста трудно. Трябва да се измисли изцяло нова дума. LIFIC: Love, Imagination, Freedom, Individuality, Creativity. (ЛВСИК - Любов, въображение, свобода, индивидуалност, креативност).
Съгласна ли сте с израза - "който не рискува, шампанско не пие"?
Чудесен израз. Напълно съм съгласна! Писането на разкази отваря целия ти ум и сърце. Като писатели разкриваме душите си. Някои хора го оценяват и разбират, други го подценяват, осмиват или критикуват, понякога справедливо, понякога - не. Но, това е реалността. Ръцете на писателя са белязани от рани. Без рискове обаче, няма шампанско.
