След успеха на Яна Титова с филма "Диада" темата за родителството и отношенията между майки и дъщеря продължава да бъде на фокус в нейното творчество.
С новия си интерактивен спектакъл "Мамо?" тя ни разкрива различните гледни точки на родителството, женската идентичност и адаптация в забързаното ежедневие през призмата на майки и техните дъщери.
За спектакъла
Проектът се фокусира върху група жени в млада зряла възраст, които, планирано или не, са ангажирани с темата за майчинството – желанието за встъпване в родителска роля, зачеването, износването, раждането и отглеждането на бебе.
Актуалността на проблема е изводима, както различните проекции, с които мъжете и жените в определени възрастови групи се отнасят към темата за майчинството, така и от демографската криза, стигмата по отношение на разглежданата проблематика, липсата на достатъчно социална и психологична информираност сред населението и кризисните етапи, с които е съпроводен целият процес, касаещ темата за майчинството.
Какво да очакваме?
Формата на спектакъла е нетрадиционна, темите ще бъдат засягани и обсъждани под формата на ТВ живо предаване, панел – част от сутрешен блок на водеща ефирна телевизия.
Зрителите ще бъдат изцяло обхванати от атмосферата в телевизионно студио, суматохата преди звуците на началната шапка, рекламни паузи и интеракция с участниците. Интимни споделяния чрез монолози ще контрират динамиката на забързано ежедневие и злободневни обсъждания.
Няма да бъде пропуснат и гласът на децата. С разтърсващи драматични монолози вземат участие в проекта и младежи – дъщерята на Яна Титова Ая и няколко млади дами от актьорския клас, който водят Яна Титова и Диа Мантова.
Текстът е почти изцяло авторски, написан от екипа на спектакъла. Изключение прави само монологът, написан от Мария Касимова - Моасе - част от едноактната пиеса "ЕлисаWCета", който авторката предостави любезно, тъй като засяга темата за ранното майчинство и как това се отразява на личностното и професионално развитие на младата майка.
Авторската музика на Емилиян Гацов – Елби допринася за усещането за безпокойство и напрежение, породено от едно ненормирано и агресивно със своя фалш съществувание, докато в противовес на това диаметрално контрастираща мелодия пренася зрителя в едно идилично пространство на спокойствие от интимното споделяне, колкото и болка да носи то.
