Авторитетният в. "Ню Йорк таймс" сравни българската актриса Светлана Янчева с носителката на награди "Оскар", "Златен глобус" и "Еми" Франсис Макдорманд.
Водещи издания в САЩ публикуваха ласкави рецензии за българския филм "Страх" на режисьора Ивайло Христов, който бе българската номинация за награда "Оскар" за международен филм. Продукцията се представя във виртуални кина в САЩ, от Амазон, Епъл Ти Ви и други стрийминг платформи на английски и на български език със субтитри от началото на месеца.
Перфектен филм за този момент - въпреки че дебютира в края на 2020 г., спечелвайки Голямата награда на международния кинофестивал в Талин "Тъмни нощи", "Страх" предлага както сериозно-комичен балсам, така и размахване на пръст, точно когато поредната голяма бежанска криза вълнува света, пише електронното издание на списание "Варайъти" в коментар за продукцията.
В началото на "Страх" доминира чувството на самота, започва рецензията в "Ню Йорк таймс". Режисьорът Ивайло Христов е вещ в бавното разпалване на напрежението и в комичното насочване в погрешни посоки, посочва авторът. Режисьорът показва как думите водят до действия, как ревността и скуката се смесват с предразсъдъците в отровна напитка.
В рецензията се изтъква, че Янчева силно напомня на Франсис Макдорманд – саркастична, уморена и нетърпелива. "Тя е харизматичният морален център на филма, точно както Макдорманд беше в "Три билборда извън града". "Страх" има по-ясно и по-подробно усещане за място от "Три билборда извън града". Лицата изглеждат живи като пейзажа, а саркастичният , фаталистичен хумор има също толкова силен и отличителен местен привкус като гъбите и лютите чушки, които Светла, героинята на Янчева, приготвя на бежанеца Бамба.
"Избран миналата година за българското предложение в надпреварата за награда "Оскар", този топъл, завладяващ, чернобял филм напомня за горчиво-сладки артхаус хитове като "Посещението на оркестъра" ("The Band’s Visit"), както и избрани бисери от държави от съветския блок, от новата вълна от 60-те години на 20-и век", пише "Варайъти". В рецензията се посочва, че режисьорът Ивайло Христов залага на абсурден хумор, напомняйки на бодливите, но нежни социални сатири на Иржи Менцел, Милош Форман и други източноевропейски творци от повече от половин век.
Това приятно ретро усещане се засилва от елегантната простота на красивите, остри черно-бели композиции на оператора Емил Христов. Макар че изобразяването на националистическата отрова има истинско ужилване, "Страх" не се отклонява от комедийния терен и завършва с причудлива нотка. Това е и весел портрет на женската неукротимост, по примера на скорошни филми като "Кошер" и "Това не е погребение, това е възкресение" ("This Is Not a Burial, It's a Resurrection"). Изглеждайки по-скоро като селска Пати Смит, страхотната героиня на Янчева предизвиква неохотно възхищение ("Каква упорита жена си ти") на Бочев, който се оказва един от по-разумните опоненти, пише "Варайъти".
Източник: БТА
