Една от най-колоритните участнички в "Игри на волята" - Миленка, е загубила майка си. Това стана ясно след като тя самата съобщи новината в социалните мрежи.
Милена е написала потресаващ разказ за това какво точно се е случило с майка ѝ, като по думите ѝ "неправилното лечение срещи Ковид" е довело до фатален край.
Ето какво написа тя:
"ВЛИЗАШ В БОЛНИЦАТА ЗАРАДИ КОВИД. Слагат ти кислородна маска след 1 час чакане в СПЕШНОТО. След това те изпращат в пумологията където ти пускат кислород с маска "балон" . Никой не се грижи за теб, не допускат близки, заради КОВИД и трябва да се оправяш както можеш. Не можеш да се храниш самостоятелно, искаш да се отвори прозореца в стаята за малко свеж въздух, но след като помолиш учтиво санитарката ти се отказва и ти казват, че си ЛИГЛЬО. След като успяваш да споделиш това с близките си, те са принудени да намерят някой в болницата, на когото да плащат извънредно всеки ден, за да се грижи за теб. След няколко дни се подобряваш. Очакваш да бъдеш излекуван, но те вкарват в ИНТЕЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ на апаратно дишане. Там ти взимат телефона и единствения контакт с външния свят. Вече си пленник! Никой не може да те види, да говори с теб и да се погрижи за теб. Не те информира никой за начина на "лечение". След известно време разбираш, че имало подобрение в състоянието и се изпълваш с оптимизъм. На сутринта за съжаление си ИНТУБИРАН... Вкарват ти тръба в гърлото и пускат 100% кислород. Изпадаш в безсъзнание и часовникът започва да отмерва последните ти дни. Всякакъв опит на близките да бъдат до теб и да бъдат в час с лечението е отблъскван. Вече НИКОЙ не може да ти помогне.
Болницата получава тлъста пътека, изписват се лекарства, които няма да се купят. Всички печелят от теб - от директора - до санитарите. А КИСЛОРОДЪТ гори в теб, изгаря органите ти. Дробовете ти вече са разкъсани от налягането и капацитетът им е на минимум. Бъбреци, Сърце, Мозък са пред отказване... Роднини и близки звънят притеснени:
- Състоянието е стабилно, организмът се бори - казва дежурният всеки ден... Да, ти се бориш срещу УБИЙСТВОТО ти - упоен, вързан, с маркуч в сухото ти гърло, изплезил език, като куче в жега... Минават две седмици, пътеката е готова, готов си и ти. Сърцето отказва и те напъхват в чувал, като стар непотребен боклук, от който вече не могат да се изкарат пари. А не е така. Има още хляб в теб. Хляб за гробарите, за поповете, за каменоделците за надгробния ти ПАМЕТНИК. От близките достигат до теб плач и ридания. Ти не ги чуваш - убит си.
По документи - от КОВИД, а реално - от "ЛЕЧЕНИЕТО"...“
