Излезе документалният филм "Тина", в който певицата разкрива най-съкровените си моменти и най-мрачните периоди в живота си. 81-годишната звезда е предоставила на създателите на лентата достъп до личния си архив, голяма част от който никога досега не е виждан или чуван. Режисьори са Дан Линдзи и Ти Джей Мартин.
През 1981 г., по времето, когато Тина Търнър се опитва да се утвърди като соло изпълнител, певицата разкрива истината за брака си с Айк Търнър. Решението да говори публично за бруталността, с която се сблъсква в ръцете на бившия си съпруг, мениджър и артистичен партньор, не е лесно, защото говоренето за злоупотреба все още не е нещо, което се прави публично. Но това е необходима стъпка в кариерата ѝ.
Разводът ѝ през 1978 г. я опустошава. Натежала от дългове, направени от отменените концерти на дуета Айк & Тина, към които се добавя издръжката на децата. По онова време обществеността не разбира защо една от най-емблематичните артистични асоциации от 60-те и 70-те години внезапно се е разделила и звукозаписните компании се съмняват да подпишат само с нея. Тина разяснява всичко.
"Исках хората да спрат да мислят, че Айк & Tина са нещо положително, че сме страхотен екип", обяснява Тина на носителите на "Оскар" режисьори Дан Линдзи и Ти Джей Мартин в рамките на новия документален филм на HBO "Тина". "Така че мислех, че поне хората ще знаят какво се е случило."
След като пуска бомбата в списание "Пийпъл", Тина прекарва следващите няколко години, споделяйки повече подробности за брака си с Айк и как собственият ѝ живот я е направил уязвима за тази връзка: историята за това как се е родила под името Ани Мей Бълок в семейство, в което цари насилие, как родителите ѝ са я изоставили, когато е била още дете. Как Айк я открива като тийнейджърка, преименува я на Тина и се заема с микроуправление на всеки аспект от кариерата ѝ като част от дуото на Айк и Тина, включително да контролира парите ѝ. Как я биел с обувалка, докато била бременна, как я горял с кипящо кафе. Как кокаинът направил тези прояви на Айк още по-лоши, как я завел в публичен дом в Тихуана, Мексико, в първата им брачна нощ. Болката от брака ѝ с Айк е била преразглеждана няколко пъти: в нейните мемоари от 1986 г. "Аз, Тина", в биографичния филм "What Love Got to Do With It" от 1993 г. и в едноименния мюзикъл "Тина Търнър" от 2018 г.
ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ НА ТИНА ТЪРНЪР
Но нездравият разказ, който поп културата е изградила около оцеляването на Тина, според който тя е изоставила Айк, за да триумфира като солова изпълнителка, е неточен. Когато Линдзи и Мартин започват да подготвят документалния филм, научават за разкритията на певицата за малтретирането и загубените години в кариерата ѝ. Когато не може да накара звукозаписна компания да сключи договор с нея и трябва да прибягва до представления на телевизионни игри, танцови зали в Лас Вегас и депресиращи кабаретни изпълнения, само за да свърже двата края.
"Не бяхме наясно колко време е прекарала във Вегас в онова, което наричаме "Тина в периода Пустош", дните на кабаретата, когато тя наистина се опитва да създаде нова солова идентичност", казва Мартин. И двамата поглеждаме интервюто за "Пийпъл": връщаме се в 1981", казва Линдзи. "По това време Тина не е забележителна обществена фигура. И това предизвика любопитството ни. Докато се потапяхме в онези години, разбрахме, че мотивацията на Тина идва от нейния проблем да бъде смятана за нещо различно от Айк от звукозаписната индустрия. Така че тя вярва, че това може да е нейният шанс да каже истината за връзката си с Айк, като средство, за да може, повече или по-малко, да се отдели от него. Очевидната ирония на това решение е, че по някакъв начин това закрепя идентичността ѝ с Айк по начин, от който той никога няма да може да се откъсне напълно."
ВИЖТЕ ТИНА ТЪРНЪР ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
Документалният филм на Линдзи и Марин редува кадри от шокиращите изпълнения на Тина - пеене и размахване на гривни с мъниста, с голи признания без сценарии. Когато режисьорите отиват в Швейцария, за да се срещнат с Тина, това, което ги интересува, е връзката на иконата с тази част от нейната история, с нейната публична персона, с подвеждащи данни за нейната история за оцеляване.
Линдзи коментира, че "травмата от малтретирането не изчезва. Това е нещо, което искахме да предадем с документалния си филм. Когато за първи път се срещнахме с Тина, осъзнавахме до известна степен сложната връзка, която тя има със собствената си биография. Ясното от разговора с нея е, че всеки ден тя има волята да избере да продължи живота си".
Напълно наясно какво може да предизвика преразглеждането на онези дни с Айк в Тина, режисьорите предпочитат да изтеглят аудио от предишни интервюта, за да обхванат този период, като смесват интервюто за "Пийпъл" от 1981 г. с други признания, които Тина дава на журналиста Кърт Лодер. "Успяхме да използваме този материал, за да се потопим в детайлите на онзи момент от живота ѝ, без да е необходимо днешната Тина да трябва да пресъздава тази продължителност", обяснява Линдзи.
"Това време може да бъде много травмиращо за нея. Това е нещо, което често може да изплува под формата на сънища или кошмари и е като да преживееш всичко това за първи път... Бяхме много наясно, че това е нещо, с което тя все още се бори."
Линдзи продължава: "Това беше и откритие за нас, промяна в начина ни на гледане на нещата: голяма част от обществото има Тина като символ на устойчивост и сила, като "О, тя се откъсна от Айк и след това продължи напред. Сега това е нейния живот. И много от историите в нейната история завършват с номер едно за "What’s Love Got to Do With It", сякаш това разрешава всичко."
На въпроса до каква степен са взели предвид разказа #MeToo при разказването на историята на Тина, Мартин отговоря, че фактът, че Тина е предвидила всичко, не е релевантен фактор: Тя трябва да живее, Тина трябва да събере много смелост и тя продължава да го прави, да става всяка сутрин и да взема решенията, които ще ѝ позволят да продължи да оцелява. Идеята е, че нейната травма е нещо, което продължава активно да обработва и към което трябва да се обръща всеки ден в името на своето психическо и емоционално здраве. Това е нещо, което намирам за наистина възхитително.
Източник: БГНЕС
