Сексапилната Мила Кунис се разхожда безцелно из гарата на Ню Йорк с надежда да открие несериозната си майка, с която има среща. Изведнъж на заден план се чува добре познато парче на Крис Крос и около 100-тина души започват да танцуват покрай красавицата. Техните движения и енергията, която излъчват са толкова магнетични, че за момент забравяме цялата история и просто искаме да се порадваме на техния танц. Това е една от най-запомнящите се сцени в романтичната комедия "По приятелски", която вкара флашмобовете в света на седмото изкуство и накара дори и 5-годишните хлапета да разберат какво е това флашмоб.
Откакто флашмобовете се прочуха по света със своята нестандартност и креативност, много изследователи се опитват да "вникнат" в същността на това явление. Едни го обявяват за поредната младежка щуротия, други го определят като най-новата субкултура в съвременното общество, а трети го заклеймяват като загуба на време и поредната лудория, която причинява задръстване по улиците. Какво обаче означава флашмоб?
В буквален превод флашмоб означава предварително организирана масова акция. Целта на флашмоба е не просто голяма група хора да се съберат на дадено публично място, а те да направят нещо, с което ще привлекат вниманието на околните. Това нещо може да е танц, сцена от пиеса или дори масов бой с възглавници. Идеята е, че чрез флашмоба забързаният ритъм на ежедневието спира за 5 минути и хората могат да се порадват на някоя лудория. Хубавото при този вид прояви е, че няма строго определен брой на участниците. Това означава, че дори и "зяпачите" могат да се включат, стига да имат желание и да "уловят" духа на организираното шоу. След като представлението приключи, тази група хора трябва да се разпръсне толкова "внезапно", колкото се е и появила, като оставя след себе си многобройни усмивки и положителна енергия.
Може да се каже, че флашмоба е сравнително "младо" явление. Първият флашмоб в света е организиран в Манхатън през 2003 година. От тогава досега обаче това се превърна в един от най-прочутите и оригинални начини човек да "изпусне парата" от заобикалящото го напрежение и да се зареди с положителна енергия.
Много психолози се опитват да вникнат в идеята на флашмоба и да разберат неговата "светкавична" популярност. В общественото пространство продължават да се водят дискусии защо това явление се радва на все повече привърженици и привлича най-вече млади хора. Може би една от причините за популярността на флашмоба е все по-голямата ни нужда да се почувстваме като част от едно голямо и сплотено общество. С развитието на днешните технологии, когато все повече хора започват да общуват дистанционно и да се затварят в свой собствен свят, флашмоба може да се приеме като вид "провокация", която ще ни накара да излезем навън и да потанцуваме групово с всички останали. Като доказателство към това твърдение можем да отбележим и факта, че в 80% от случаите флашмобове се организират в по-големите градове, където хората са по-дистанцирани и отчуждени един от друг.
И все пак това ли е най-доброто бягство от самотата? Толкова ли сме се отчуждили един от друг, че да не можем да осъществим нормално общуване без наоколо да звучи музика и група хора да танцуват? Флашмобът не допринася само за това да се почувстваш като част от дадена общност, тя те зарежда с енергия и те прави съпричастен към щастието и радостта на околните.
Не случайно, напоследък това се превърна в един от най-използваните начини да се направят предложения за брак. Само в рамките на месец пък в България бяха организирани няколко запомнящи се флашмоба по приятни поводи. Преди концерта на латино дивата Дженифър Лопес, група младежи представиха свое уникално шоу в два от най-големите мола в София. През месец ноември пък друг флашмоб беше организиран в центъра на столицата, за да отправи поздрав към всички фенове на нашумелия хит "Гангам стайл". Истински впечатляващо е, че в тези прояви взимат най-вече участие млади хора.
В обществото постоянно се говори за това колко пасивни са съвременните младежи, които прекарват свободното си време пред компютъра. Такива мероприятия обаче доказват, че младите хора могат да участват в масово организирани прояви, които носят положителен характер. Затова вместо да негодуваме, че поредният флашмоб е затворила за 10 минути даден булевард, по-добре да се радваме, че в съвременния динамичен свят все още съществуват неща, които да обединят хората и да ги накарат да се чувстват като едно общество.
