Документалният филм за Ейми Уайнхаус разкрива, че певицата е страдала от булимия още от тийнейджърските си години. Болестта всъщност я води до фаталния край.
Британската писателка и автор на трилогията "The Ugly Little Girl" Елизабет Кесес говори за липсата на себеуважение и след като е гледала филма "Amy" обяснява защо младата жена е могла да бъде спасена.
"Булимията и днес все още е тема табу. Например братът и най-добрата приятелка на Ейми Уайнхаус споменават за болестта й две години след кончината на певицата. Тези хранителни смущения са фатални. Струва ми се, че ако Ейми е била лекувана в периода между 15-та и 18-та си година, можеше още да е жива. В много сцени от документалния филм виждаме, че лекарите я предупреждават, че булимията е отслабила тялото й, а в комбинация с коктейл от наркотици и алкохол това може да е фатално", разказва Елизабет.
Според нея много преди да се посвети на музиката, Ейми е била комплексирана и се намирала за "грозна". Тя самата твърди пред майка си: "Намерих перфектната диета. Ям всичко и след това повръщам".
"Унищожителните отношения, които Ейми има с Блейк Филдър Сивил не оправят нещата. Тя избира този мъж по всяка вероятност, защото не се чувства достойна да бъде обичана. Упреците основно са към баща й, който много отсъствал в периода докато тя расте. Когато едно дете става булимик, лесно е да хвърли вината на родителите си, но това не е единствената причина. Не става въпрос само за каприз на младо момиче, но за болест, която, убива всяка година" продължава разсъжденията си Елизабет. "Тя беше чувствително момиче и намираше утеха, когато композираше и пишеше текстовете на песните си.
Всъщност много от разказаните неща са болезнени. Колкото повече Ейми Уайнхауз имаше успех, толкова по-зле се чувстваше. Във Великобритания, пък и в Щатите, тя беше осмивана от медиите. Говореше се, че е луда. Някой от журналистите обясняваха, че отсъствието и от "Grammys" се дължи на "голямата й уста". На някои таблоиди им харесваше да подчертават, че поп звездата е алкохоличка, малко като в историята за Кърт Кобейн. Само че за Ейми Уайнхаус рокендролът не беше начин на живот, а бягство от реалността. Бодигардът на певицата обяснява във филма, че тя е съжалявала, че е известна", казва писателката.
Източник: БГНЕС
