Алис Хофман е американска писателка, автор на повече от петнайсет романа, станали бестселъри по целия свят. По някои от тях са направени успешни филмови екранизации („Приложна магия”, „Речният цар”, „Аквамарин” и др.). В България са издадени романите й „Ледената кралица“ и „Пазителките на гълъбиците“.
Още с излизането си в САЩ новият роман на Алис Хофман „Музеят на необикновените неща” превзе литературните класации и се нареди сред финалистите за най-добър исторически роман на Goodreads.com.
Хофман преплита присъщите си магия, романтика и майсторски разказани истории, за да събере Корали и Еди - две напълно различни души, намерили пътя един към друг през бурното първо десетилетие на ХХ век в Ню Йорк.
Откъде дойде идеята за „Музеят на необикновените неща“?
Алис Хофман: През 2011 г. с мой приятел разговаряхме за пожара в текстилната фабрика „Трайангъл“ . Навършваха се сто години от този инцидент и той ми предложи да напиша статия по повода. И двамата бяхме разстроени, че събитието не се споменава вече в учебниците ни по история. Щом се заех да правя проучването, започнах все повече и повече да се интересувам от пожара и от този период.
Два действителни пожара всъщност са описани в книгата – в текстилната фабрика „Трайангъл“ и в лунапарка „Дриймленд“. Какво Ви накара да ги включите?
А. Х.: Не мислех да включвам пожара в лунапарка „Дриймленд“, но след като осъзнах колко близки са по време, ми се стори добра идея да го спомена, тъй като това са и двата пожара, които променят Ню Йорк.
Изглежда сякаш Ню Йорк също е един от героите в книгата.
А. Х.: Точно така. За мен това е като любовна песен за Ню Йорк. Направих огромно проучване само за Ню Йорк, какъвто е бил през 1911 г. След това трябваше просто да продължа да пиша и да оставя героите да оживеят. Един от подходите ми беше да изследвам какво значи да си имигрант тогава и сега и едно от страхотните неща, които направих в това проучване, беше да отида до етнографски жилищен комплекс в Долен Ийст Сайд – това е място, което трябва да посетите, ако ходите в Ню Йорк. Там има организирани разходки, по време на които ти разказват за миналото и за историята. В същото време имаш чувството, че все още има имигранти, които идват в този район и същата история се повтаря отново и отново с различни етноси и културни групи. Историята на героите ми е все пак история за имигрантите в Америка.
„Музеят на необикновените неща“ е втората Ви книга с еврейска тематика. (Първата е „Пазителките на гълъбиците“ (ИК „Кръгозор”). Поради каква причина?
А. Х.: Самата аз все повече се интересувам от собственото си минало и от историята на евреите. Също така имам роднини в Израел. Синът ми бе студент по археология и работеше на разкопки там, така че се почувствах някак по-близо до Израел и до миналото.
Корали, Вашата главна героиня в романа „Музеят на необикновените неща“, е дъщерята на импресарио и шоумен. Ако можехте да участвате в някакъв вид атракцион, какво изпълнение бихте искали да имате?
А. Х.: Много бих искала да работя с животни - кучета, слонове, коне, но само без големи котки – не съм достатъчно смела за това. Но най-вероятно бих била гадателка. Това е истинското ми призвание.
