Александър Алексиев и Стоян Дойчев са едни от главните виновници да харесаме толкова много "Възвишение". Въпреки че официалната премиера на филма все още предстои (10 ноември), онези, които имаха възможност да се насладят на играта им, не спестиха ласкавите си коментари и за двамата.
Александър Алексиев завърша актьорско майсторство в Ню Йорк, а по-късно се мести в Лондон. Участва в множество холивудски продукции, където си партнира с актьори като Кенет Брана, Кийра Найтли, Крис Пайн и Кевин Костнър. У нас става популярен най-вече с ролята си на д-р Василев в сериала "Откраднат живот". Във "Възвишение" влиза в обувките на един от главните персонажи - Гичо.
За сметка на Александър, Стоян Дойчев е абсолютен новак пред камерата. Завършва Актьорство за куклен театър при проф. Жени Пашова в НАТФИЗ "Кръсто Сарафоф". Във "Възвишение" Стоян изиграва образа на Асенчо, другият главен персонаж.
Разговаряхме с Алек и Стоян седмица преди официалната премиера на филма. Вижте какво ни споделиха двамата, с неподправеното си чувство за хумор.
Как попаднахте във филма?
Стоян: Обади ми се Мая Бежанска с предложение за кастинг. Проучих за какво става въпрос и й казах: "Абе, Мая, това е главна роля!", а тя ми каза "Ами, да!". След това направихме проби с Алекс и Виктор (Бoжинов) и всичко дойде на мястото.
Алек: А ти преди да се видим имаше ли друга проба?
Стоян: Не. За първи път на срещата с теб.
Алек: Айде, бе!?
Стоян: Да, бе!
Алек: Егати, гъзара! Аз бях в Англия, когато Виктор ми се обади. Каза ми, че ще ми прати един текст да запиша едно видео с проба. Направих я там, той ми звънна след няколко седмици и ми каза, че ми купуват билет, за да дойда на проба с партньор в София. И така се срещнахме със Стоян. После отидохме зад една градинка, беше много хубаво.
Стоян: Тази градинка беше супер.
Алек: Просто много си паснахме. Казахме си, че за нищо не ставаме и двамата, че сме дъното, те пък взеха, че ни харесаха.
Стоян: Да!
А гледали ли сте постановката "Възвишение" на Иван Добчев?
Алекс: Още не, след няколко дена ще я играят в Пловдив и май ще се организираме да ходим там. Искаш ли?
Стоян: Правим го!
Алек: Умишлено не я гледахме, за да не се повлияем по някакъв начин.
Стоян: Да, пазихме се и бяхме решила да я гледаме след филма.
Алекс: Но ще я гледаме със сигурност.
Според мен си приличате и визуално с актьорите, изиграли Гичо и Асенчо в постановката (Бойко Кръстанов и Красимир Василев).
Алек: Аз съм по-мъжкар.
Стоян: Не е вярно това.
Алек: Е, по-мъжкар съм.
Стоян: Ааа, от Бойко Кръстанов ли? Аз пък не съм го гледал този челяк, дето играе Асенчо.
Алек: Аз за Бойко говоря, но били много добри и двамата.
Стоян: Да и аз така разбрах. Ще ги гледаме със сигурност.
Сюжетът на филма предполага много каскадни сцени, снимки на гол терен. Трудно ли ви беше, имахте ли дубльори?
Алек: Аз не искам да коментирам колко трудно ни е било, защото според мен на никой не му пука колко трудно ни е било всъщност. Важното е, че ние го направихме и това ни помагаше. Тоест трудността се превръщаше в една органична помощ за ролята.
Стоян: Ние си поставяхме някои допълнителни предизвикателства. Например – казвахме си "сега тръгваме по този балкан, пък където излезем".
Алек: Правихме си road trip извън филма. А трудните сцени, за които ти говориш, за нас беше наистина важно да ги направим ние. Мисля, че имаше само една сцена, за която бяха викнали каскадьори, но ние се редувахме с каскадьорите. Каскадьорите го правиха, след това ние, защото иначе беше много изтощително.
Стоян: Много настоявахме да правим сами каскадите, положихме много усилия в това.
Алек: Да, разбирахме техните притеснения, например да не си счупи някой крака, но аз пак се потроших.
