Алесандро Микеле търси дом във всеки град, който посещава. Бившият творчески директор на Gucci изпитва особена любов към запуснатите места, пълни с история и изгубено величие – и това е причината да се впусне в кичозното начинание да реновира една от най-емблематичните и мистериозни сгради в Рим: Палацо Скапучи.
Като тийнейджър в началото на 90-те години Алесандро се разхождал из Вечния град самотен и неразбран. Яркозелена коса, вдигната нагоре, той бил единственото пънкарско дете в квартала. Самото стоене на автобусната спирка било приключение. Той посещавал консервативна гимназия в буржоазния и старомоден Quartiere Trieste - и все пак успял да се сближи с група анархисти.
Вижте още: 5 интериорни тенденции, които ще видите през 2024 (СНИМКИ)
Рим винаги е бил фон за неговите приключения, за разходки до центъра, до Вавилония и Дакота, два отдавна изгубени авангардни склада, които взривявали публиката с оглушително техно и продавали обновени или боядисани Converse All Stars и шалове от индийска коприна. Аутсайдери от всички части на Рим се стичали в тези сигурни убежища, събирайки се, за да пазаруват, да слушат музика и да споделят идеи.
Чичото на Алесандро притежавал студио за реставрация на антични мебели, скътано в градините на Виа Маргута. Точно там Алесандро започнал да мечтае за миналите животи на маси и фотьойли, да гледа нагоре към покриви и куполи, чакайки сградите да му проговорят. Освен на гости на чичо си, младият творец прекарвал часове във Вила Джулия - ренесансовия дворец, в който се помещавал Националният етруски музей, изследвайки предримската античност и погребалните паметници от теракота.
До голяма степен начинът, по който Алесандро Микеле революционизирал Gucci през почти 8-годишния си период като креативен директор, бил свързан с безхерметното отношение към неразказани истории, навлизания в миналите животи на древни артефакти, паметници и хора.
Вижте още: Интериорните тенденции на 2023: Омбре стени (СНИМКИ)
Когато Алесандро дошъл за първи път да види апартамента в Палацо Скапучи, мястото било тъмно и нелогично, с ниски тавани и откровено неприветливо. Самият той казва:
„Всяка зала беше пълна с претъпкани стаи, които се отваряха към още претъпкани стаи и малки прозорци, но аз продължавах да се връщам и да наблюдавам от тротоара. Когато се влюбя, не ухажвам къщите, а ги преследвам.“
Той се срещнал със собствениците, трима съвършено странни римски герои: чичо, племенник и счетоводител, който използвал апартамента като офис и тайна „бърлога“. Алесандро знаел, че купуването на къщата ще бъде огромно начинание, но в крайна сметка решил да го направи и успял да възвърне някогашната ѝ слава.
