Стефка Цанева е част от екипа, който създава и реализира богатата културна програма на "Гьоте-Инситут" в България. С нея говорим за културни столици, професионално и любителско управление на събития и разбира се... за лятото!
Напоследък те виждаме по медиите във връзка с 30-годишния юбилей на Гьоте институт, как и кога попадна там?
Преди по-малко от три години се приземих в София директно от друга културна столица. Как стана – както става и с всяка друга работа.
А с какво всъщност се занимава един сътрудник в културната програма на института?
В последно време много си мисля как да обяснявам с какво се занимавам по вълнуващ начин. Като се запознавам с нови хора и ме питат какво правя, най-честият отговор е "Хм… много интересно", настъпва неловка пауза и темата се сменя. Хората явно не разбират културата, защото като отговоря "ивент мениджмънт", много се ентусиазират. Та не знам…
Но като отговор на твоя въпрос – за щастие ние не сме просто "сътрудници". Освен че сътрудничим, имаме и възможността активно да се включваме в измислянето, конципирането и реализирането на културни проекти.
Много хора покрай другото се ангажират със събития, имат хобита, искат да се изявават. Според теб каква е разликата между това да организираш собствените си прояви и да подпомагаш и съучатваш в такива от името на институция?
Малко ми е странно това противопоставяне между любителските занимания и професионалното менажиране на културни събития. Мисля, че е крайно време да се приеме, че културата не е само хоби и покрай другото. Въпросът за хоби или професия е също толкова релевантен в културата, колкото и във всяка друга професия.
Снимка: Фото-корпус
Има ли проект, в който си участвала напоследък и за който можеш да разказваш с вдъхновение и до безкрай на познати и непознати?
Който ме познава, знае, че говоря за работата си винаги с огромна страст, даже сигурно малко досаждам. Аз винаги безкрайно се наслаждавам на изложбите за съвременно изкуство, които правим в института. Тази година мои лични акценти са още програмата ни "100 години Баухаус", изминалите две немски изложби в галерия "Структура" през зимата, както и новия ни невероятно вдъхновяващ социален проект "Изграждаме заедно" в Пловдив.
Какво ще кажеш за неуспехите, познаваш ли и такива?
Пффф… как да не познавам? Винаги нещо ще се прецака, някой ще откаже в последния момент, ще отменят полет, проекторът няма да разпознае лаптопа или… най-лошото – да не дойде публика за нещо, за което си инвестирал ужасно много енергия и средства.
Най-съкрушително е, когато правиш нещо, което просто не се получава, не е подходящо и грешно си преценил. Но при огромното текучество от събития, които се изреждат през нашия календар, се учим да се учим от всеки неуспех. Нищо по-различно от всяка друга професия.
Ако можеше да дадеш някакъв съвет на младите културни дейци в България, какъв щеше да е той?
Никога не се затваряйте в собствените си велики идеи и проекти. Колкото и да са успешни и грандиозни, не се изолирайте и не забравяйте да гледате на света и хората около вас.
Снимка: Фото-корпус
Лятото често се приема като един не особено активен откъм културни събития сезон, какво все пак ще препоръчаш да не пропускаме?
Всяка година водя един и същ спор с различни хора – лятото отдавна не е толкова мъртъв период, колкото всички си мислим. Миналата година имахме откриване на изложба и пърформанс и куп други събития именно през август и беше страхотно.
Всички останали в София и отчаяни от жегите и селфитата на плажа очакват някакво разведрение от лятната летаргия. Не е нормално животът да спира за 2 месеца, ние продължаваме - с 2 изложби през юли и август и още много други събития.
Ти самата какви планове имаш за през летните месеци?
Аз не съм особен фен нито на почивките, нито на слънцето, нито на морето, но смятам да се насиля и мазохистични да си организирам почивка по Северното Черноморие. Със сигурност не искам да пропускам"Мазето на баба Васа в Шабла" (изложбено пространство, намиращо се в старо мазе на къща бел.р).
