Фоторепортерът Вадим Гирда от "Асошиейтед прес" спечели награда "Пулицър" за начина, по който е снимал войната в Украйна. Румънецът прекара десет седмици в разбитото от атаки сърце на страната и направи някои от най-разпознаваемите изображения на руската инвазия в Донецк и Луганск. По-късно беше в Киев, за да документира отчаяния опит на хората да напуснат страната, докато все още могат.
Дете наднича през прозореца на автобус с поглед, вперен в неизвестното. Украински военнослужещ на фона на надупчено с куршуми чучело на руския президент Владимир Путин. Млада жена с оръжие в ръка по време на бойно обучение на цивилни. Плачеща жена, скрита в претъпкано с хора мазе. 84-годишна жена в инвалидна количка, евакуирана от Ирпин заедно с дванадесетте си кучета. Статуя на италианския поет и философ Данте Алигиери, покрита с чували с пясък. Мъж с пазарски чанти в сенките на гъст дим от разрушен от руска бомбардировка склад. Украински военнослужещ, който спасява щраус от повреден частен зоопарк.
Така изглежда войната в Украйна през обектива на Вадим Гирда - фотографът, който вече 30 години работи за "Асошиейтед прес". Румънецът е роден в Букурещ. Завършил е Строителeн факултет. Специализира във военна фотожурналистика и през цялата си кариера е отразявал едни от най-големите световни конфликти: революцията в Румъния, войната в Приднестровието, войната в Босна и Херцеговина, конфликтът в Косово, бомбардировките на НАТО срещу Сърбия, конфликтът между Израел и Палестина, хуманитарната криза на границата между Турция и Сирия.
През 2016 негова снимка е включена в топ 100 на списание "Тайм" за най-добрите снимки на годината. През 2017 е награден за свой кадър на имигранти, пресичащи река, за да стигнат от Гърция до Македония. Снимки от войната в Украйна му печелят първото място в "Prix Bayeux" - френско състезание за военни кореспонденти.
Фоторепортерът на "Асошиейтед прес" посещава Украйна за първи път през 1991 г. Снима в Лвов, когато Съветският съюз се разпада. Връща се в Украйна през 2012 г., за да отрази Европейското първенство по футбол, а през 2014-2015 г. - за да стане свидетел на анексирането на Крим. Снима в Украйна и през 2019 г., по време на президентските избори, когато Володимир Зеленски е избран за държавен глава.
Ето какво сподели Вадим Гирда в специално интервю за БТА, ден, след като спечели "Пулицър".
Каква е историята на снимката, която ти спечели Пулицър в категорията “breaking news photo”?
Снимката е направена в Буча. Няколко млади мъже лежат мъртви до административна сграда. Кадърът е един от първите, които разкриват последствията от руската окупация в това предградие на Киев.
Прекара в Украйна десет седмици. Какво е твоето усещане за войната?
Трудно е да се опише с думи. Войната изкарва най-лошото и най-доброто в човешките същества. Избирам да помня само най-доброто, но не си въобразявам, че най-лошото се забравя лесно.
Кога и как се влюби във фотографията? Кога и как стана твоя професия?
Започнах да правя снимки отдавна, още в училище. Това беше моят начин да се слея със средата или по-скоро да бъда приет. Когато снимаш, се преструваш, че си зает. Така можеш да общуваш по-малко, а това помага, ако не си екстровертна личност. Хората се харесват, ако ги снимаш добре и част от любовта им към себе си ще се отрази върху теб, така че отново си гарантираш социално приемане.
Отразявал си много събития, включително разпадането на Югославия, бомбардировките в Сърбия, конфликта в Босна и кризата в Косово, рухването на комунистическия режим в Централна и Източна Европа. Много ли се промени светът оттогава, много ли се промени Европа?
Със сигурност се е променила много, надявам се към по-добро. Предизвикателство е да се анализира без много думи. Мисля, че Европа стана “по-наясно” колко взаимосвързана е всъщност и как това, което се случва в една страна, неизбежно ще засегне всички много скоро.
Откривам те във Великобритания. Какви спомени в снимки ще запазиш от коронацията на Чарлз?
Тези събития с марка Великобритания са много зрелищни за публиката. За мен, като източноевропеец, е много впечатляващо да видя събития, включващи огромен брой хора, които са толкова добре организирани и почти без стрес за участниците. Сигурен съм, че не са без стрес за организаторите (смее се). Хареса ми да наблюдавам The Mall - пътят, водещ към Бъкингамския дворец, пълен с хора, тръгнали да гледат как крал Чарлз и кралското семейство се появяват на балкона.
Пътуваш много. Бил ли си в България?
Много пъти. От времето на комунизма, когато пътуванията бяха ограничени и еднодневна екскурзия до Варна за много хора беше може би толкова зрелищно нещо, колкото уикенд в Париж е днес за двойка млади влюбени. Отразявал съм безброй избори, протести и дори футболни мачове в България.
Помниш ли първата снимка, която си правил в живота си?
Мисля, че беше на съучениците от гимназията.
Кой е Вадим Гирда зад фотографския обектив?
Това е труден въпрос. Ще кажа само, че съм човешко същество като всички останали. Може да си мислим, че сме различни, но единствените разлики идват от опита, който сме имали, от късмета, добър или лош, който ни е оформил по различен начин. По същество всички сме едно, всички сме еднакви.
