Фотограф. Блогър. Пътешественик. Мечтател, влюбен в морето и залезите. Ловец на Луната и звездите, а отскоро "разузнавач на стоянки". Това е Росица Димитрова от Варна, която "работи в свободното си време, когато не снима".
Тя живее в родния си град, но има зад гърба си повече от 100 полета до различни държави в света. Роси потъва в света на фотографията преди няколко години, когато загърбва финансите и данъците. Посветена на новата си страст, тя започва да пише за всяко свое пътешествие и така се ражда блогът tripswithrosie.com. Там ще прочетете важни и практични съвети за пътуване, маршрути и забавни неща, които да правите по целия свят. Роси не пропуска да пише и за родната Варна. Статии като "43 идеи за разходка край Варна" и "15 уютни местенца във Варна за закуска и брънч" ще ви накарат още това лято да посетите морската столица или, ако сте били там, то ще се върнете отново.
Роси снима не какво да е, а Луната и звездите. Нейните фотографии ни показват колко малки сме всъщност. За да улови магията им, тя хваща фотоапарата и стига труднодостъпни места през нощта, за да направи перфектния кадър. Печелила е награди и фотографски конкурси, номинирана е за Best travel blog 2019 и Онлайн медия на годината от Travel Academy.
В момента Роси има агенция за дигитален маркетинг. Какво я вдъхновява и коя държава е преобърнала представите ѝ? На тези и още въпроси отговаря Росица Димитрова в интервю за нашите приятели Успелите.
Още ли си щракач на копчета и шпионин на Луната, Роси?
Напоследък съм и "разузнавач на стоянки" – винаги се оглеждам за нещо високо, което е далече и "стърчи", за да мога да изчисля и да го снимам с Луната. Започнах да снимам Луната, за да си запълня времето между новолунията, когато снимам звезди.
А сега се чудя как да имам сили, за да обикалям някъде далеч всяка седмица. Това лято толкова копчета изщраках, че в един момент вече не исках да си виждам фотоапарата. Имам още доста кадри за обработка, към които мисля да премина, щом дойде зимата.
Какво те вдъхновява да продължиш и мислиш ли, че вече си открила своята мисия?
Вдъхновява ме най-много това, че "създавам" нещо. Може би за мен снимането не е толкова до улавянето на даден момент, а предварителната идея в главата ми, която после успявам да пресъздам и във фотография. Идеята, планирането, композицията и цветовете – всичко това е огромна емоция. Винаги се опитвам да пресъздам точно тази емоция в крайния резултат, който публикувам.
Но не съм сигурна дали това е моята мисия. Може би просто в този момент е тази. Ако някой ми беше казал преди 4 години с какво ще се занимавам в момента – нямаше да му повярвам изобщо. Преди да започна курсовете по фотография, се занимавах с английско счетоводство и данъци, работих и в одит фирма.
В момента имам агенция за дигитален маркетинг и се шегувам, че работя само в свободното си време, докато не снимам. Мисля, че човек може да открива мисии през годините, независимо на каква възраст е. Просто трябва малко смелост, много страст и малко лудост.
Завършила си не един, а цели четири фотографски курса. Амбиция или необходимост са били те? Какво научи за себе си по време на обучението?
Курсовете бяха изключителна необходимост! Разбира се, че човек може да се научи и с онлайн курсове или с YouTube видеа, но с курсовете във Photoschool и тези при Иван Миладинов определено си спестих поне 3-4 години в лутане, проби и грешки. А за себе си научих никога да не съм доволна от резултатите и никога да не си харесвам снимките – винаги да опитвам да подобря нещо. Мисля, че това е добър ключ към успеха – постоянното подобряване и търсене на по-красива композиция и светлина.
Би ли се насочила към друг вид фотография? Коя и защо?
Не си падам особено по снимане на портрети и събития. Харесва ми да снимам интериори, архитектура, градове, докато пътувам. Единственото, което много ме изкушава да опитам, е deep space фотографията – тази на други галактики, небули, съзвездия. Там снимките изискват още повече часове снимане, много търпение и съвсем различни техники. Все още не знам дали ще поема по този път, тъй като крайните изображения, макар и страшно красиви, са доста абстрактни за човешкото око. Снимането на пейзажи, от друга страна, е нещо, което хората могат да отидат и да видят със собствените си очи.
Мислиш ли, че тя може да бъде професия, от която човек да печели добри доходи, или по-скоро е хоби?
Фотографията определено може да бъде професия, да. Но не и за пейзажистите. Истината е, че при пейзажите най-важен е крайният резултат; да се разпечата, да се пипне физически, да се сложи на стената у дома. В България, за съжаление, няма практика хората да закачат подобни снимки в своя дом; по-често се избират постери или абстракции. Аз все още малко се притеснявам да продавам свои принтове, тъй като не чувствам, че съм достатъчно добра, но сигурно ще стигна и до този етап.
Освен фотограф си пътешественик и блогър. Пишеш, за да накараш хората да влагат парите си в пътувания и емоции, а не във вещи. Получаваш ли обратна връзка дали това се случва? Какви са твоите наблюдения?
Ако трябва да съм честна, рядко получавам директно обратна връзка за блог постовете си. Единствено за тези за любимия ми роден град – Варна, имам по-конкретни коментари и благодарности. За мен най-голямата обратна връзка е Google; ако един мой пост успее да излезе на първа страница или дори на първо място, то значи е достатъчно добър и хората го намират за наистина полезен.
Google не гледа само ключови думи в алгоритъма си; важно е един пост да е изчерпателен и хората да прекарват повече време на него. Затова и напоследък пиша малко по-рядко в блога, защото някои от постовете ми са над 7 000 думи, пълни с полезна информация. И точно в тези блог постове наблягам и на преживяванията; как да спестим пари от кола под наем или място за настаняване, за да можем да ги вложим после в катерене на ледник например.
ДОЧЕТЕТЕ ИНТЕРВЮТО С РОСИЦА ТУК!
