Винаги сме обичали млади и дейни хора, които не чакат животът да им поднесе нещо на готово, а се борят със зъби и нокти, понякога дори тичат срещу вятъра, за да постигнат мечтите си. Точно такава е и Надежда, с която ще ви запознаем днес. Тя е основателка, а и основен двигател на Nache Academy - първата модна академия в България.
Здравей, Надежда. Опиши се с няколко думи.
Здравейте! Надежда Андонова, на 29, омъжена. Дизайнер по желание, призвание и образование. Краен идеалист, утопист. Човекът енергия, решение и алтернатива. Не мога да понасям неща, които не са правилни по дефиниция и като свой дълг съм приела да бъда правилна. Това съответно ме прави трън в очите на много хора, така че спокойно мога да кажа, че съм и лоша.
Кое беше първото нещо, което създаде и на колко години беше тогава?
На 11 за първи път съзнателно седнах на машина в един шивашки цех и от много парцали си направих едно потниче. Интересното беше, че ми стана идеално и че беше особено шантаво. Имаше гайки, джобове, бродерии. Тогава се молех страшно упорито някой да ме научи да шия на машина, но защото никой не ми обръщаше внимание, накрая седнах сама и се оказа, че явно многото гледане и големия мерак са ме научили достатъчно, че да създам първата си дреха от първото сядане на машина.
Казваш, че не искаш да промениш, а да създадеш моден бранш в България. Имало ли е някога по нашите земи такъв? Какво се е случило с него?
България е бил много силен производител на текстил. Съответно най-значимата суровина за модния бранш се е произвеждала тук. Имали сме огромни шевни фабрики. Огромни количества продукция под формата на платове и облекла са били изнасяни за къде ли не по света. Тъжното е, че края на това минало време аз си го спомням, т.е. не е толкова отдавна. Към днешна дата българският пазар се е научил да внася и да купува по цена, а не по качество. А и да не познава качеството. Масовият български производител и много от имената, които се подвизават под дизайнерски прозвища, дали заради нисък морал, дали заради опитите си да излязат на пазар равносилен на вносния, или просто ниска квалификация, правят няколко основни, сриващи бранша дейности: подбиват цени посредством нискокачествени суровини, нископлатена работна ръка, лоши условия на труд; манипулират клиент с невярна информация заради ниска компетентност или грешно заложени цели, например купува вносни италиански платове, които са на действителна цена пет пъти по-ниска и карат клиента да плаща висока цена за логистика, а не за качество на материята и нека не продължавам по тази тема…
Затова казвам, че искам да създам моден бранш в България - такъв, който да е на световно ниво. Не да копираме роклите от червения килим на някоя световна премиера, ами да провокираме себе си, да задоволяваме нашата конкретна таргет група, която далеч няма потребностите на Ким Кардашиян например.
Изключително се вдъхновявам като откривам малки брандчета, които правят красиви и наистина дизайнерски облекла, които познават материите, които използват, които познават телата на клиентите си и съответно как да обличат извивките им. Които не са вманиачени в това да изкарат супер много пари, казвайки, че им е италиански плата, ами по-скоро са вманиачени в това да си свършат работата, защото умният човек знае, че когато си свърши добре работата, парите идват.
Т.е. искам да създам една информираност, която да бъде в подкрепа на истинските създатели на модата и така ще се създаде тази модна индустрия в България. За да престане малкото ателие да се чуди как да подходи в ситуация, в която клиент пита “Но защо твоето струва толкова, а онова - вносното, по-малко?” и така малкото ателие, вместо да твори и създава, се обяснява все едно е измамник.
Защото клиентът дълго е бил лъган и манипулиран. Към днешна дата много хора смятат, че вълната боцка, че трябва да перем на 60 градуса, че булчинската рокля е неудобна, че тази дреха, произведена 1 000 000 пъти ще подчертае твоята уникалност …
Мисля си, че е много подходящо време да се информираме качествено. И много другари от бранша, загубили надежда, казват че с вятърни мелници се боря. Да, ама не. Мога да се похваля с доста впечатляваща група от клиенти, които дори не мога да задоволя. Щом аз мога, значи всеки може. Имам рецептата, която през Академията ми, споделям на всеки, който се интересува и е наистина склонен да се потруди за това.
Разкажи ни малко повече за модната академия. Как започна всичко, сама ли взе решението, имаше ли съмишленици?
Академията съществува официално от 2020 година, тъкмо преди голямата корона-драма отвори врати. Още по първоначален план идеята беше да се демонстрира един успешен и отворен модел в модната сфера и така да привлича ученици, които в последствие да бъдат успешни модели за подражание по свой начин. Съответно, успях да се преборя да взема под наем от Община Благоевград втората най-стара къща в града - Мощанската Къща - архитектурен, исторически, паметник на културата. Построена е през 1888 година.
На два етажа е, като първият е обособен като училище за мода с нова и стара шевна и кроячна техника; а вторият - като всичко останало, което ни трябва за да развием бизнес в модата - фотостудио, шоурум, изложбена зала. Имаме дори co-working стая, която използваме като стръв за професионалисти от сфери, които са ни нужни за да се презентираме по-успешно пред света. Например програмисти, копирайтъри, преводачи, графични дизайнери, влогъри, блогъри и много подобни…
Смея да твърдя, че съм я създала сама, просто водейки се от желанието ми да живея е една страхотна България. Модна е, защото това е моята лична страст но това, което правя аз е напълно приложимо във всяка една сфера! Разбира се по пътя си мога да изброя ужасно много имена, на хора, които са ударили едно или сто и едно рамена, къде с монтиране на нещо, почистване, преместване. Академията има и своите дарители, така да се каже. Имаме отоплителни тела, компютри, 3Д принтер дори, които са ни подаръци от хора, които виждат как горим и искат и те да станат част от нашата слънчева система, за да облъчваме все повече и все по-успешно с нашата енергия света.
Преди 1 година имаше проблеми с Мощанската къща, където твориш, обучаваш и мечтаеш. Как се развиха нещата на този фронт?
Появи се от нищото една грешка, която водеше до там, договорът ми за наем за Мощанската къща да бъде прекратен едностранно и неправомерно. Сигнализирах за грешката, но конкретната кметска оправа тогава не взе под внимание моята поправка и така стигнахме до съд. Три инстанции застанаха зад правото на правилния човек да има права и съответно имах една неочаквана рекламна кампания около година. Всичко приключи в обща полза, казвам аз, защото Община Благоевград трупа страхотни дивиденти от моето стопанисване на Мощанската Къща. Само за 2022 година, до момента имаме осъществени успешно над 25 събития, които са значителен процент от изминалите дни на годината до момента. Те са довели стотици туристи в града и са спомогнали въпросните гости да вземат някакво решение за себе си в дадена насока. Снимали сме филми в академията, били сме гардероб на театрални и филмови продукции, обучавали сме успешни брандове, в основата сме на няколко новосъздадени бранда, в момента дори разработваме план за сътрудничество с Камерна Опера Благоевград и едни от светилата в оперния свят в България. Организирали сме страхотни мероприятия, които са били най-важните контактни срещи за много имена, които може би коментирате вече във вашето списание.
Вярваш, че в България може да има модна индустрия. Възможно ли е наистина? Има ли много желаещи да влязат в този бранш и да научат занаят?
Възможно е! Интерес има. Единствен проблем, с който до момента още търся начин да се справя, е всъщност емоционалната интелигентност на хората. Може би най-големият ми проблем е, докато уча някой как да зашие цип, да счупя бариерите му на страх от собствени постижения и възможностите, които могат да се отворят след това. Може да ви звучи странно, но целият ми опит доказва, че няма неспособни или глупави хора, само такива, които дълго са лъгани, че не могат и че нещо не става, подтискани хора на всякакви възрасти и от всякакви сфери на дейност. Мързелът също пречи, разбира се, но за мое щастие мързеланковците са онези, които ме определят за лоша и им е по-лесно да не се навъртат около мен …
Виждам много възможности в по-порасналите курсисти. Тези, които вече имат семейство например. Те много качествено разпределят времето си и приоритизират адекватно. При по-малките е битка - “да си ушия рокля за парти или да науча по-сложна технология, заради което обаче няма да мога да отида на парти..?”. Пресен пример е една моя курсистка, която има две дъщери в моделска възраст, тя само за 6 месеца успя да създаде цялостна концепция, която вече е материализирана под формата на ателие, което откри на 3-ти май в центъра на София и се радва на първите си клиенти! Едно 16 годишно момиче например, което имаше неограничен достъп до Академията, само се научи да си пише по-бързо в инстаграм, от страх да не я хвана, ако пише бавно. Месец по-късно беше прекарала повече часове в курсове, но не беше завършила нито една дреха. При малките не мога да се карам, защото не съм родител и тяхната дисциплина не е моя работа, а при големите, които вече са родители, няма и нужда да се замислям по темата.
На едно Истинско Желание разстояние е действителната, правилно съществуваща модна индустрия в България. Желание, адекватно усилие и дисциплина.
Какъв е твоят свят?
Както първата ми курсистка от основаването на академията казва: Ежедневно в скъпите клубове виждаме жени, които са нагласени като от списание, лустросани до последния детайл, но малцина знаят, че повечето в дома си ходят с неизмита коса, раздърпан анцуг и без крем на кожата. Не падай до това ниво, защото рискуваш маските да те накарат да забравиш истинския си облик.
По време на първата карантина имах интересни преживявания, които заслужиха честта да бъдат филмирани. Там, това, което най-много разтърси хората е именно заключението - искам хигиена на същности. Представям си чисти хора, спокойни в главите си и съответно в делата си. Моят свят е този, в който първата среща на всеки човек и най-важната, е със себе си. Където всеки пръв си е най-добър приятел, съдник и критик. И тогава всеки може да бъде приятел и на друг. Моят свят е утопия днес и вярвам, което значи - работя по въпроса - реалност съвсем скоро.
