Елица Петкова е едно слънчево и лъчезарно момиче, което обича да пренася децата в магическия свят на кукления театър. Тя е от младите български режисьори, вече има зад гърба си над 10 спектакъла, като може да се похвали, че спечели и тазгодишния "Икар" за най-добро куклено представление за "Джелсомино в страната на лъжците". Макар че много хора подценяват децата, тя е на друго мнение: "Необходимо е да подходиш към децата така, както подхождаш към възрастния човек. Нито за миг да не ги подценяваш, нито за миг да не си помислиш "Ами те са деца!".
Опиши се с 3 думи.
Упорита съм и съм толерантна. И най-вече се опитвам да съм весела!
Каква искаше да станеш като малка?
Всъщност исках да стана много неща, но нито едно от тях не беше свързано с изкуството.
Кога се зароди любовта ти към актьорството?
Спомням си, че беше в гимназията, към края. Мисля, че беше точно в 11 клас. Някак си не беше точно любов, а беше решение. Реших, че ще се занимавам с театър. Никога преди това не съм била в школа или нещо подобно. Учих във Финансово-стопанска гимназия.
Как се промени Елица, след като завърши НАТФИЗ, кои са най-ценните ти уроци от там?
Със завършването на Академията открих свободата. Да учиш в НАТФИЗ изисква доста усилия и лишения. Отдаваш цялото си време и внимание на това, разбира се аз съм го правила с огромно удоволствие, но все пак свободата е прекрасна. Всички уроци, които съм научила, са ми ценни. Аз завърших Режисура за куклен театър в класа на доц. Петър Пашов и от него научих какво е да си режисьор, какво е да мислиш като режисьор, какви са стъпките, по които трябва да поемеш към всяка постановка. Всичко! Няма нито един миг, за който да смятам, че ми е бил излишен.
Защо избра кукления театър?
Той ме избра. Аз кандидатствах и драматичен театър две години, но не ме приеха. И когато попаднах на изпитите в куклената катедра разбрах, че това е моето място. Обстановката, отношението, настроението, всичко ми беше по мярка. Не съм се колебала и за миг дали това е моето място. Беше ясно, че е!
Твоята постановка "Джелсомино в страната на лъжците" по Джани Родари спечели тазгодишния "Икар" за най-добро куклено представление. Какво ти коства поставянето й?
Коства ми време и любов. Нищо друго! Още от дипломирането си работя със сценографите Ива Гикова и Ивайло Николов и смятам да продължа и за напред. Екип - това мога да кажа за тях. Те са екипът, с който нещата се случват. Имаме общи възгледи. Другият член на екипа ни е композиторът Пламен Петков, с когото също работим прекрасно. На целия екип тази постановка коства време и любов, но съм сигурна, че са дадени с удоволствие.
Кое е най-важното послание на тази постановка към децата?
Най-важното, което искам да кажа на децата е: Смелост! Да им вдъхна увереност, че са прекрасни точно такива, каквито са, и че да си различен те прави силен, а не слаб.
Какво е необходимо, за да грабнеш детското внимание?
Необходимо е да подходиш към децата така, както подхождаш към възрастния човек. Нито за миг да не ги подценяваш, нито за миг да не си помислиш "Ами те са деца!“. Малкият зрител е жесток, защото той няма скрупулите на възрастния да не те обиди, да издържи до края, да е тактичен. И именно затова трябва да го погледнеш в очите и да си на високо ниво, достатъчно високо да предизвика интереса му, иначе си изгубен.
Къде в момента може да заведем децата си да гледат твои представления?
В Страрозагорския куклен театър, в Столичния куклен театър, в Монтанския куклен театър.
Кои са трите постановки, които най-силно са те развълнували и вдъхновили?
"Джелсомино в страната на лъжците“ по Дж. Родари и "Продаденият смях“ по Джеймс Крюс са представленията, които са ме развълнували и вдъхновили ужасно много. И двата романа са за деца, но и двата трябва да ги прочете всеки човек. Те разказват за вечни ценности, повдигат вечни въпроси. Това са книги, които вълнуват и те карат да се замислиш.
Думите, които си повтаряш, когато ти е трудно?
"Ще видиш, че си е струвало!" и "Само днес ще е така!" и "Още малко!", колкото и много да остава!
Какво най-много харесваш в себе си?
Че съм упорита. Това много харесвам в себе си. Бавно и полека се справям с нещата.
А какво би променила?
С най-голямо удоволствие бих се отървала от тревожността си. Аз постоянно се тревожа и то за неща, които не са от голямо значение.
3 неща, които обожаваш да правиш?
Да чета. Това ми доставя огромно удоволствие. Да пътувам. И да пия кафе, хубаво кафе.
Една жена трябва...
Да вярва в себе си, каквото и да й коства това!
Какъв е твоят свят?
Чудесно място за живеене!
