Капка Кънева работи в областта на хартиената пластика, илюстрацията и книжния дизайн. Изследва възможностите на детската пространствена книга да поражда интерес и отношение към четенето. Преподава в катедра "Книга, илюстрация, печатна графика" в Националната художествена академия, чийто възпитаник е. Печелила е престижни награди, сред които наградата от Осмото международно триенале на сценичния плакат (София, 2016), наградата за фотоилюстрация от международния BookILL Fest, (Ново Милошево, 2018), наградата за най-добра детска книга от международния конкурс Image of the Book (Москва, 2019) и "Златна четка" от фестивала "Пловдив чете" за изключителни постижения в художественото оформление на книгата (2021). Номинирана е за ALMA – мемориална награда "Астрид Линдгрен" за илюстрация за 2021 и 2022. Наскоро Капка Кънева откри изложбата си "Пространства на сенките", която можете да разгледате до 8 април (включително) в галерия "Ракурси", София. Вижте какво ни сподели за себе си и как успява да превърне хартията в изкуство.
Опиши се само с 3 думи.
Eмоционална, многословна, неорганизирана.
По професия си илюстратор, но също така създаваш красиви пластики от хартия. Кога и как започна да използваш ножицата вместо четка?
Стана малко по малко, неусетно през годините. В един момент си дадох сметка, че това е най-съответното ми изразно средство, че с него се изразявам най-свободно.
Какви са тънкостите при работата с хартия?
Хартията е изключително пластична. С едно леко движение или деликатно огъване, можеш да постигнеш значителна промяна в силуета и формата ѝ. Също така е крехка, уязвима – веднъж наранена, никога не можеш напълно да я изгладиш отново. Обектите от хартия са като цяло нетрайни – напрашват се, променят се от влагата, обезцветяват се от светлината... Затова при работа с хартия запазвам състоянието на обекта, което ми допада най-много, фотографирайки го.
Как се прави хартиена пластика-портрет?
Основна тънкост за мен е изборът на осветление и ракурс при експонирането на пластиката – светлината може сериозно да подсили или напротив – да неутрализира приликата с модела, а и да измени общото излъчване на творбата.
Наскоро откри изложбата си "Пространства на сенките", в която показваш арткниги инсталации в серии от светлинни състояния. Разкажи ни малко повече за нея.
"Пространства на сенките" включва най-новото от работата ми. Почти всички експонати са създадени през последните месеци. Изследвам за себе си изобразителните възможности на вградени в книжен разтвор ажури, наподобяващи дантели от хартия. Вълнува ме практически неограниченият брой паралелни визии, които наслагването на хвърлените сенки и светлинни рисунки пораждат при осветяване със системи от светлинни източници. Част от тези визии показвам под формата на принтове. Два от обектите в изложбата обаче са голямоформатни арт инсталации от метал. Представих ги ексклузивно в рамките на изложбата, преди няколко дни, когато посетителите получиха възможността да ги преживяват и променят, като включват и изключват отделни елементи от осветлението им, в неосветена галерийна среда, както и да добавят рисуващо осветление с ръчни фенери или да променят цветността на средата. Това беше може би най-любопитното за мен преживяване по време на моя изява досега.
До момента кой е проектът, с който най-много се гордееш?
Обичам работата си. Тя ме вълнува и ощастливява. Предпочитам обаче да се дистанцирам от чувството на гордост, защото го намирам за непродуктивно. Може би най-пълноценна ме кара да се чувствам усещането, че направеното от мен има стойност и за някого другиго. Това в най-голяма степен съм изпитвала в общуването с детска книжна публика по време на уъркшопове с хартия и представяния на илюстрирани от мен издания за най-малките.
Мислиш ли, че българинът цени по-нестандартното изкуство?
Мисля, че всеки е способен да оцени направеното с мисъл, вкус и любов, независимо от това дали е повече или по-малко традиционно.
Какво най-много харесваш в себе си?
За мен по-важно от това да се харесва, е човек да е искрен към себе си, да си дава ясна сметка за същинските си мотиви и пориви, и да се приема.
А какво би променила?
Бих искала занапред да бъда по-постоянна в грижата за тялото си, за да ми служи то по-дълго възможно най-добре.
Какъв е твоят свят?
Свободен и слънчев.
Интервю на Весела Софева
