Флора Стратиева е едва на 21 години, а видеа, интервюта, че дори и съвети от нея вече търсят водещи политически лидери, партии и анализатори. Флора изучава журналистика в трети курс и работи в БНТ, но все още намира за "силно казано", че е част от материята. YouTube каналът ѝ е един от най-забавните, популярни и политически ангажиращи в мрежата, та ако все още не сте, непременно се абонирайте. Нaшите приятели от Успелите пък поразпитаха Флора за началото и посоката на пътя ѝ, за българското и британското образование, за три меме страници във Facebook и нейните най-необичайни видеа, за някои проблеми на София и решенията на младите хора.
Кой е първият ти съзнателен спомен, свързан с българската политика?
Първият ми съзнателен спомен е, когато бях на седем години. Моите родители винаги са били много заети и не е имало време да ме гледат кой знае колко. Била съм при детегледачки и баби. Та, когато бях на седем, се чувствах много щастлива, че най-сетне ще ходя на училище консистентно и няма постоянно да ме пращат някъде. Да, обаче през 2007-а година в първи клас се случва най-голямата учителска стачка в историята. Аз ходех на училище точно един месец, когато започна стачката и ми провали плановете. В моето училище стачкуваха месец и половина, а аз пак бях изпратена при баба си.
Цял месец и половина всеки ден в 19:00 часа заставах пред телевизора, за да следя новините и да науча кога ще приключи учителската стачка. Когато всичко това свърши и най-сетне се върнах на училище, се случи нещо супер забавно. Дойде някаква местна телевизия да ни интервюира: "Деца, радвате ли се, че сте обратно на училище?" Спомням си, че отчетливо отговорих: "Много се радвам, но само да кажа – оставка на Сергей Станишев заради това нещо!" Репортерката само се врътна и заповяда на оператора: "Друго дете! Покажи някое друго дете!" Това е първият ми съзнателен спомен. Трябва да благодаря на Сергей Станишев, защото ако не беше този човек, може би нямаше да се интересувам от политика.
Кой е най-скандалният епизод от българската политика, на който си ставала свидетел в публичното пространство?
Един от най-скандалните епизоди може би беше предлагането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Аз си го спомням просто защото тогава наистина много се засили интересът ми към политиката – особено предвид факта, че бях на 13 години. Тези протести много ме запалиха по темата, макар че нашите не ходеха, защото си имат работа и рядко могат да присъстват на някакъв протест. Спомням си, че бях на един от протестите, супер много се вълнувах и смятах, че всичко, което става, е мега скандално. Разбира се, по-нататък ми се преобърнаха поне пет пъти представите. Спирам се на този епизод, защото беше някакво начало на целия ми скандален политически опит.
В началото на своята YouTube кариера ти имаше за цел да надминеш по брой абонати маргарина "Флора". Поне доскоро целта ти беше да имаш повече абонати, отколкото са гласоподавателите на Веселин Марешки...
Всъщност, това вече се изпълни. Не съм го обявила публично, но на последните избори Марешки получи значително по-малко от резултата си през 2017-а година. Новата ми цел най-вероятно ще е Костадин Костадинов със 127 568 гласа. Скоро ще го стигнем!
Коя проява на твои почитатели спрямо теб най-много те е зарадвала до момента?
Най-много ми е харесвало, когато хора ми казват, че са започнали да се интересуват от политика заради мен. Миналата година с мен се свърза едно момиче, което ми каза, че си е уредило стаж в Европейския парламент и в момента живее в Брюксел. Тя ми каза: "Аз започнах да се интересувам от политика благодарение на твоите видеа. Ако не беше ти, аз надали щях да развия интерес към това нещо – нито се вълнувах, нито ми беше важно." Един вид все едно съм променила житейската ѝ посока в някаква светлина. Такива неща много ме радват. Също така се радвам, когато някой ми каже, че е обмислял да учи в Англия, където живеех преди, но заради мен е размислил или решил да се върне, понеже аз се върнах в България. Такива неща много ми стоплят сърцето.
Отстъпва ли според теб българското образование по нещо на британското?
До голяма степен британското образование е по-фокусирано върху развитието на качества, които са доста по-полезни в чисто житейски план. Иначе като материал ние учим доста повече от тях по различните предмети. История, биология и прочее не се изучават в особена дълбочина в Англия, освен ако не искаш да специализираш в тези области. Може би ние имаме повече обща култура, но те още от десети клас биват насърчавани да говорят за политика, да бъдат граждански активни, да знаят какво се случва в държавата им. У нас това не се насърчава и политиката е тема табу в повечето училища. Аз мисля, че това е пример за нещо, което можем да направим, защото не можем да очакваме, че гражданското самосъзнание автоматично ще се пробуди, когато станем на 18. Трябва по някакъв начин да създадем условия за появата му.
Кое е едно от тези условия според теб?
Знам, че и в момента има часове по гражданско образование, но цялата извънкласна дейност, формирането на ученически съвети, които не са просто някаква изпълнена от училището формалност, вземането на решения от страна на учениците, провеждането на избори за подобни съвети... Много важни са и извънкласните дейности и клубове, които поне в моето училище бяха просто една формалност, от която учителите взимаха някакви допълнителни пари, записвайки хора, без реално да се случва нещо. Ако всичко това се вземе насериозно, нещата биха се подобрили. В Британия университетите изискваха от мен да имам поне три извънкласни дейности, за да могат изобщо да ме вземат насериозно при кандидатстването.
Кое е видеото, преди чието заснемане си се притеснявала най-силно?
Като притеснение ми е трудно да кажа, но във всеки случай най-малко желание за снимане имах при видеото "Когато емигрантите напускат България". Това е едно от любимите ми видеа към момента просто защото аз наистина не съм го преигравала по никакъв начин за камерата. На мен наистина не ми беше приятно всеки път да хващам самолета и да ми се налага да напускам семейство и приятели, да се разделям със средата си тук. Казвах си: "Аз съм тъжна в момента, ние няма да снимаме!" Въпреки това, успях да възпроизведа по много добър и забавен начин всички емоции, които чувства човек, когато е принуден да напусне дом и родина. Много се притеснявах, че няма да се получи добре, но може би в момента това е любимото ми видео.
Кое е най-необичайното място, където си снимала свое видео?
На събора на ГЕРБ, най-вероятно, защото наистина въобще не бях в собствената си среда. Бях заобиколена от хора, които са доста партизирани, а не политизирани. Доста стриктно подкрепяха и скандираха. Цялата ситуация беше следната – сядам си аз там и около 50-60 души от младежите на ГЕРБ крещят "Бойко, Бойко, Бойко...", а той им дава знак да млъкнат и нарежда: "Тихо! Да чуем момичето кво ще каже тука!" Беше много напрягащо като ситуация, защото буквално са готови да те разкъсат, ако кажеш нещо грешно. Може би това е най-необичайното място за снимане досега.
Коя според теб е темата, с която българските политици най-често спекулурат и злоупотребяват?
Спекулира се с много неща, включително с развитието на образованието и възможностите за младите хора. Всички политици много говорят как трябва да се създаде бъдеще за младите, но никой не говори за това какво да е тяхното настояще.
Никой не предлага реални решения как тези хора да се интегрират в тази страна, така че да не им се налага като нас да стягат куфарите и да реват всеки път, когато напускат България. Според мен това е тема, с която много лесно може да се спекулира, защото никой не иска да извърши някаква цялостна реформа в образованието или да направи така, че да не се налага младите хора да емигрират. Всъщност, за какво са им на политиците младите хора? Това не са лесни за манипулиране гласове в повечето случаи. Те са израснали без влияние от комунизма, но с достъп до интернет, с възможност да сравняват и да видят, че в България нещата не са наред на много места.
Има ли епизод от българската история, който ти се ще да не се е случвал?
Най-вероятно идването на власт на комунистическия режим в България. Ако сравним страната ни със съседна Гърция, където не е имало комунизъм, то имаме приблизително еднакви условия като население и географски ширини. Разликата се усеща супер много – особено като отидеш на юг. Феновете на БСП може би няма да се зарадват много, но дано Корнелия не чете това.
Коя все още политически неангажирана известна личност би искала да видиш в българския парламент?
То остана ли някой след трикратните избори през тази година? Бих искала да видя някой, който реално е заинтересован от политика. Писна ми да виждам някакви хора, които просто са известни и някаква партия им е предложила достатъчно пари или стимули да влязат и да се занимават с политика. Не визирам конкретни имена и знам, че има актьори, певци и инфлуенсъри, за които политиката е много близка и интересна тема тема. Във всички среди има такива хора, но ако ще влизат в политиката, тя трябва наистина да е цялостен интерес и приоритет в живота им, а не да го правят, защото са намалели участията им, например.
