Сара Йейтс, позната и като Fauna, е британски графичен дизайнер и графити художник. Израствайки в провинцията на Обединеното кралство, тя се влюбва в природата, по-късно се свързва със скейтборд сцената и света на уличното изкуство. Проектите ѝ най-често представляват птици и други видове диви животни, срещащи се в цяла Европа. В момента живее в България, между Странджа и Сакар планина, и намира вдъхновение в историята, културата и красотата на региона. Съвсем скоро ще можете да видите новата ѝ творба пред фасадата на Държавна агенция "Архиви" в София. Тя ще бъде част от тазгодишното издание на фестивала Lunar (от 11 до 14 май) и за нея си партнира с Jah One и Mouse. Както сама ни сподели: "Моята творба е създадена, за да бъде символно представяне на природата и движението".
Истинското ти име е Сара Йейтс. Защо избра Fauna за свой артистичен псевдоним?
Избрах името преди 15 години, защото исках да използвам име, което въплъщава това, което усещах като свой най-силен интерес и страст. Това е природата. Fauna означава "животно", разбира се, но и представлява всеки животински вид.
Кога започна да правиш улично изкуство и какво ти харесва най-много в него?
Започнах с уличното изкуство, когато бях на 19. Преди 17 години. Също така, учех графичен дизайн, но намирах идеята за уличното изкуство и рисуването върху по-големи пространства за много привлекателна и вълнуваща.
А кои бяха най-големите предизвикателства?
Най-голямото предизвикателство за мен по отношение на стенописите… това бяха големите стени. Най-предизвикателната работа за мен беше един 3-седмичен проект за създаване на стенопис, който обгръща жилищен блок. Беше физически изтощаващо, но и много забавно.
Творбите ти са фокусирани върху темата за природата и информираността по отношение на околната среда. Защо е толкова важно за теб?
Откакто бях малка, бях наясно, че природата се приема за даденост… Времето, в което живеем, е време на потребление и материализъм. Множество култури и общества вече нямат природа в живота си. Не се грижим за нея, въпреки че нашето съществуване, здраве и благоденствие зависят от нея… През последните десетилетия е видимо, че има нарастващо осъзнаване на този факт и хората разбират, че не живеем устойчиво, и сме пренебрегнали и сме се откъснали от земята. За мен това е важно.
Това, което ме направлява е, че виждам загубата на природа със собствените си очи… Грижа ме е и за множество проблеми, които не са свързани с природата. Но като цяло смятам, че природата дава отговори по много начини - на духовно и на физическо ниво.
Как би описала стила си?
Бих го описала като ярък и приканващ. Цветни изображения на животни или природа.
Ти ще участваш във второто издание на фестивала LUNAR. Защо реши да се включиш?
Живея в България от 5 години, а моята работа не е много добре позната сред българите. Обикновено работя по проекти в останалата част на Европа и Англия. Бях много развълнувана да стана част от този проект, защото обичам природата в България, тъй като живея в село, в близост до горите на Сакар и Странджа.
Познавам разнообразието от диви видове и да създам изкуство за такъв проект има за цел да даде повече гласност на подкрепата на биоразнообразието в страната, което е прекрасно и съм горда да бъда част от него.
Разкажи ни повече за своя арт проект в София.
Моята творба е създадена, за да бъде символно представяне на природата и движението. Птиците са лястовиците, които всяка година се връщат в същите гнезда… Те пътуват хиляди километри, те се движат, те са посетители само на България и някои други страни… Точно като хората… някои си отиват и се връщат.. и винаги пътуват. А кръговото движение представлява безкрайната или възобновяема енергия.
Как изкуството може да направи света по-добро място?
Мисля, че хората се свързват с визуалното, понякога то може да предизвика други идеи… Засявайки семената на мисълта, съзнанието на всеки се стимулира по различен начин, Различните цветове и картини стимулират емоции. Артистичният израз е форма на комуникация. Той ни стимулира да видим картина и да разберем и оценим нейното послание и как се свързва с нас, като индивиди. Това е начинът, по който изкуството има силата да направи света по-добро място.