В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – Елисавета печели много „първи” титли по пътя си.
Елисавета Консулова е родена на 4 декември 1881 г. в Пловдив в семейството на Георги Консулов и Ана Хаджипеньова. Баща ѝ Георги е търговец, сподвижник на Левски и председател на Тайния революционен комитет в Пазарджик, заради което е заточен в Измир, Мала Азия. Семейството насърчава таланта на дъщеря си и я подкрепя в мечтата ѝ да стане художничка. През 1899 г. Елисавета среща на едно литературно четене Борис Вазов – най-малкия син на семейството на Минчо и Съба. И се влюбва в него. Родителите ѝ обаче са против тази връзка, защото Борис не е от богато семейство и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета вече се е доказала като много упорита млада дама и не се отказва от любовта си.
Цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават, а двамата сключват брак. Елисавета запазва моминската си фамилия и след брака се нарича Консулова-Вазова. За времето в началото на ХХ век това си е дързост и признак на еманципираност.
Междувременно Елисавета завършва Рисувалното училище в София в класа на Ярослав Вешин и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура. Свободолюбива по дух, тя не може да приеме дискриминиращите методи на обучение спрямо малкото момичета художнички в училището, поради което се среща с директора – проф. Иван Мърквичка, и успява да го убеди в необходимостта от промяна на учебния план.
Вече омъжена и с две малки момиченца, Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но и това желание ѝ се сбъдва. Дори патриархално възпитаната ѝ свекърва, Съба Вазова, ѝ разрешава да замине за Германия, за да продължи образованието си.
АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА: ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СВЕТСКА УЧИТЕЛКА
Така, подкрепена от консервативната си свекърва, Елисавета заминава за Мюнхен с двете си деца – Елка на 2 г., и Събина (Бинка) – само на 4 месеца, придружени от домашната помощница Петра. Специализира портретна живопис в академията на Дружеството на жените-художнички и завършва курса на професор Х. Книр, който изключително ласкаво се изказва за нейните картини. През следващата година се завръща в София, ражда третото си дете Ана (Нюси), но не престава да присъства в обществения живот и да рисува.
Елисавета Консулова-Вазова е и първата жена художник в България със своя самостоятелна изложба. Освен любимите си цветя, тя рисува и много портрети – на членове на семейството си и на много известни личности от онова време. Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.
Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин, който до голяма степен е заимстван от западноевропейските модели на възпитание. Всичките ѝ момичета били късо подстригани и носели леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно, а в стаята им нямало много мебели, за да има място за игра. Тя е сред основателките на Кукления театър, пръв главен редактор на списание "Дом и свят" – журнал за домашна култура, литература и изкуство, което издава много години.
Доживяла да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. Умира през 1965 г., заобиколена от семейството си.
