3 минути и 41 секунди - точно толкова са достатъчни на Алена Артник да превърне невъзможното в история. Тя е единствената жена в света, успяла да се гмурне на 122 метра дълбочина, без кислородна маска, там докъдето дълбините на океана превземат тялото и ума ти.
"Когато се гмуркаме на дълбочина под 100 метра, белите дробове се свиват до размерите на топка за тенис и трябва да правим много упражнения, за да се адаптираме към този вид налягане. Вечерта преди важно гмуркане, както и точно преди него, е много важно да запазя възможно най-голямо спокойствие, защото стресът, когато се стремиш към световен рекорд не ти помага, а точно обратното - той изгаря кислорода", разказа тя пред bTV.
40-годишната словенка е състезател по свободно гмуркане с постоянна тежест, има 14 световни рекорда и е записала името си в Книгата на Гинес. В началото на бляскавата ѝ спортна приказка обаче се крие мрачно детство. Аленка е израснала в семейството на наркозависим брат и баща, който има проблеми с алкохола. И последната искрица топлина, която усеща в родната къща, се изпарява, когато родителите ѝ се развеждат.
"Когато бях дете, това беше единствената реалност, която познавах и която тогава смятах за нормална. Разбира се, когато пораснеш, виждаш, че това не е било така. Средата ми беше много хаотична, живеех сред зависими, беше трудно. Започнах да карам кану - каяк, когато бях на 9 години и това беше един вид бягство от дома. Винаги съм била много свързан с морето, това ми помогна да запазя здравия си разум", добавя световната рекордьорка.
Аленка тренира от сутрин до вечер, за да може да постигне симбиоза между физическите възможности на тялото си и силата на ума си.
"Състезанията по свободно гмуркане са много безопасни, но това е така, защото има строги правила, които спазвамe, едно от които е никога да не се гмуркаме сами. Когато поставяш рекорди, организаторите са уредили всичко: медицински екип, екип за безопасност, подводни камери. Всички са там, в случай че имаш нужда от нещо. За мен безопасността е много важна, защото това е единственият начин да се отпусна. Трябва да обявим дълбочината, до която ще се гмуркаме един ден преди опита. Например казвам 122 метра и организаторите поставят въжето точно на тази дълбочина. Облечени сме в специална екипировка. Винаги сме прикрепени със специален ремък към основното въже, в случай че се случи нещо и загубим ориентация, защото там долу е много тъмно. Ако изпаднем в беда, могат да пуснат контрабаланса и да ни издърпат за няколко секунди", обясни състезателката по свободно гмуркане с постоянна тежест.
Аленка винаги се гмурка с едно на ум, че няма по-голям господар от океана и трябва да се съобразяваш с това.
"За мен най-критичният момент е, когато трябва да изплуваш. В тази част е много важно да се съсредоточиш, за да не започнеш да мислиш как искаш да излезеш възможно най-скоро. Много е важно да не мислите за световния рекорд, който сте поставили, трябва да запазите концентрация. Трябва да пестите кислорода, а всички мисли изгарят много кислород", допълни тя.
