Вирджиния Събева, по-известна като Джини, пее от 6-годишна. Произлиза от музикално семейство и изкуствата винаги са играли огромна роля в живота й. Работила е като певица в най-различни заведения, както в Норвегия, така и в България. На 19-годишна възраст се мести в Норвегия. Там живее 6 години и учи педагогика в норвежко висше учебно заведение, но поради участието си в българския формат на "Х фактор" 2017 се налага да отложи завършването си и да се върна в България. В шоуто беше един от финалистите и напусна шеста. Пише собствена музика и има издадени няколко песни. Наскоро представи парчето "Нека бъдем себе си", затова решихме да си поговорим с нея за музика, за българския шоубизнес и защо е важно е да бъдем себе си.
Опиши се с 3 думи.
Музика, индивидуалност и усмивка.
От малка се занимаваш с пеене, какво ти дава музиката?
Музиката ми дава възможността да изразявам себе си, тя ме олицетворява и допълва. Не ми е любимото да говоря за чувствата си, предпочитам да пея за тях. През всички тези години песните, които съм написала и издавала, са били вдъхновени от мои лични преживявания - успешни и неуспешни. Тя е моят начин да изкажа това, което чувствам и когато е имало моменти, в които е липсвала от живота ми, сякаш просто съм преживяла, но не и живяла.
Как се чувстваш, когато излизаш на сцена?
Сещате ли се, има едни медальони, които най-често са във форма на сърце и се подаряват на най-добрия ти приятел? Когато събереш двете части в едно, се получава сърце и изглежда завършено, такова е и чувството ми, когато изляза на сцената - завършено и цялостно, сякаш всичко си идва на мястото. Усещане за уединение, мир и вяра, че винаги там съм принадлежала. Сигурна съм, че всеки един от вас има места, на които се чувства по същия този начин и ме разбира!
Участвала си в X Factor през 2017, кои са най-големите уроци, които научи там?
С влизането ми в шоуто усетих завършеност, уединение и осъзнатост. Усетих как съм на прав път да сбъдна най-голямата си мечта.
Въпреки че никога не съм спирала да се занимавам с музика, винаги съм правила нещо друго отстрани, винаги съм имала "Б план", не намирах сили и достатъчно вяра, за да си позволя да се занимавам единствено и само с музика.
Дълго се скитах и борих, за да намеря своя мир, своето място. До деня, в който реших изцяло да се отдам на музиката, моята най-голяма любов. Това решение го взех с влизането ми в "Х фактор". Въпреки че рискувах всичко постигнато в Норвегия, това не ме уплаши или разтърси, а напротив, то ме преоткри, то ме накара да се почувствам жива.
Шоуто донесе в живота ми много позитивни неща. Много, много опит, запознанство с прекрасни хора, щастие, спомени, научих се на нещо много ценно и то е как да си част от един голям екип и от нещо по-голямо от теб самия - шоуто. Ако трябва да намеря нещо от шоуто, което нямаше най-положителното влияние върху артистичното ми развитие, то това единствено е рамката, в която то те слага след като излезеш. В моя случай рамката беше 25+, това директно те слага под един етикет, който не е много правдоподобен, когато става въпрос за един млад човек като мен, който тогава беше едва на 26. Аз дори ги навърших в деня на първия концерт. "Х фактор" изгражда един имидж, но не винаги този имидж е най-правилният. Въпреки това, ако мога да повторя това приключение, да съм част от предаването, то с удоволствие бих го направила.
Какво се случи с теб след участието ти в шоуто?
Само хубави неща! Ежедневието ми е изпълнено единствено и само с музика и изкуства. Понастоящем работя като музикален педагог в HighLight Singing Academy в София. Миналата година издадох две песни "Alive" и кавър ремейкъра "Teardrops", който е в колаборация с DJ Doncho и се върти по най-различни медии в страната. До скоро тя се намираше в топ 10 на световната музикална класация на "Traxsource". Освен всичко това, наскоро издадох "Нека бъдем себе си", която е на български и е един вид дебют за мен, защото е първата ми българска песен.
Разкажи ни повече за "Нека бъдем себе си".
Песента се зароди след среща с една от публичните личности в сферата на шоубизнеса в България, на която получих отказ на предложението си за съвместна работа. Изтъкнатата причина за това беше, че не съм достатъчно скандална, за да се впиша в стереотипа, изграден за популярен артист в България. Тогава си дадох сметка, че не е нужно да се променям, за да се впиша и усърдно да се опитвам да създам песен, просто за да се хареса, без значение, че не отговаря на моята същност. Осъзнах, че пътят ми е точно обратният - да издигна това, което ме прави различна и да бъда себе си. Именно това ме посъветва и тази личност, за което съм ѝ безкрайно благодарна.
Всеки от нас понякога изгубва същността си и ни трябва добър съвет и подкрепа, за да намерим правилния път. Моят начин да допринеса и подкрепя всички тези хора е да им даря тази песен. Така веднага след въпросната среща се прибрах вкъщи и песента буквално се изля на страниците на тетрадката ми, вдъхновена я написах за часове.
Благодарение на страхотен екип от хора, песента се превърна в един прекрасен и вдъхновяващ проект, за който се надявам да остане във времето. Аранжьорите му са Константин Ангелов и Веселин Ценов, а за беквокалите се погрижи талантливата вокалистка Ива Дамянова. Без тях резултатът нямаше да е същият, истински оценявам тяхната така важна роля.
Клипът към песента е продукция на голям състав от професионалисти, към които най-искрено отправям моите адмирации. Режисьорът е добре познатият на всички – Бойко Щонов. Той и неговият екип направиха най-подходящото музикално видео, прилягащо и комплиментиращо важното послание. В ролите на видеото влязоха талантливите актьори: Анелия Калева, която е в главната роля, а Манал Ел-Фейтури, Илиян Атанасов, Ели Стефанова, Христина Григориаду и Мария Велева, изградиха поддържащите роли, които са също толкова значителни и важни в случая.
Друго вълнуващо и любопитно за клипа е локацията на заснемане – прекрасната българска "реликва" - комунистическият хотел "Славянска беседа" - място със специално излъчване, специални благодарности и към тях.
Арт-дизайнът на корицата към сингъла отново е изработен от много талантливи хора, благодарности на: Христиан Узунов, Камен Радилов и Деница Събева, а за арт-грима се погрижи Наталия Тенева.
Трудно ли е да бъдем себе си в днешно време?
В днешно време се стремим все повече и повече да приличаме на някого! Не само външно, но и вътрешно! Силно вярвам, че е добре винаги да се стремим да преоткриваме същността си, да се обогатяваме, да прогресираме, за да успеем да намерим колкото може по-оригинален начин да сме себе си.
Имайки предвид, че живеем в ерата на социалните медии, фалша и неоригиналността, ние издигаме в култ материалното и забравяме за личностите, взимаме за пример "имащите" и "неможещите".
Всички се стремим към съвършенство - перфектна визия, перфектна снимка, перфектна работа, перфектна кола, перфектна къща, перфектен живот. Обаче какъв е смисълът да изглеждаш перфектно, след като не си щастлив? Или да публикуваш перфектната снимка, но всъщност да си сам на нея? Няма значение, че си намерил перфектната работа, ако нямаш време за близките си. Защо ти е перфектна кола, ако няма кой да повозиш и имаш ли нужда от перфектната къща без семеен уют…!?
Всъщност на нас, хората, ни е заложено да искаме все повече и повече. Често не се чувстваме достатъчно красиви, достатъчно успели или достатъчно щастливи, сякаш нещо все не ни достига. Това ни прави лесни за заблуда, възприемащи всичко показано от медии, реклами и списания, провокирани да загубваме себе си в стремеж за подражаване на поредния наложен стереотип, вписвайки се в тази достатъчно фалшива реалност. Заглушени от мнението на другите, не чуваме нашето собствено мнение.
Кога достигнахме до там, че да не изграждаме личности, а по-скоро реплики? Вече не приемаме себе си като "субекти", а по-скоро като "обекти"! Не сме научени да обичаме, затова и не съумяваме да обикнем нас самите! А обичайки се, излъчваме увереност и достигаме до душевен мир. Вярвам, че човек трябва да бъде себе си, да обича себе си и точно това е посланието на песента! То е отправено към всички - тези, които са изгубили своята личност по пътя си и тези, които са на правилния път да я намерят. Иска ми се, слушайки песента ми, да получат вдъхновение, да намерят търсения отговор, да провокирам у тях желание да се видят такива, каквито са – истински, красиви и различни. Затова откровено заставам зад всичко, написано и казано дотук и ще повтарям това послание всеки път, щом слушате песента ми "Нека бъдем себе си"!
Кои са нещата, които най-много харесваш в себе си?
Харесвам всичко в себе си, дори и несъвършенствата, грешките и лошите навици, защото те са там, за да ме научат, за да ме провокират да се развивам и да ме стимулират да се стремя към по-добро. Понякога дори и дефектите, които имаме, могат да бъдат превърнати в ефекти, те са също част от нещата, които ни отличават един от друг.
А какво би променила?
Определено има много неща, над които мога да поработя и променя. Едно от тях е песимистичната страна в мен, понякога гледам на нещата малко по-негативно, отколкото е нужно. Мисля, че това е всеобща черта в нашия манталитет. Реално погледнато, всичко има две страни. Чашата може едновременно да е наполовина празна, както и наполовина пълна, зависи от нагласата.
Една жена трябва…
Трябва да обича себе си. Така излъчва увереност и това е като магнит за околните.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е изпълнен с приключения, деца, хора, които ме обичат, музика и уют. Понякога се чувствам все едно живея в приказка. Не знам дали съм родена под щастлива звезда, но почти всичко, за което някога съм мечтала, вече е факт и най-прекрасното е, че става все по-хубаво с всеки изминал ден!
