Айя Йоргова е родена със синдром на Патау или т.нар. "заешка уста". От 1-годишна възраст до момента е претърпяла множество болезнени операции, за да промени външния си вид. Преодоляла е периода, в който се интересува от мнението на хората и в момента, едва на 19 години, се развива като влогър в Youtube, графичен дизайнер и човек на изкуството. Днес тя отново е различна, но в друг смисъл. Има различни перспективи, гледни точки и разбирания за живота. Срещнахме се с нея, за да разберем повече за нейното преобразяване и какво е научила от тези свои преживявания до момента.
Би ли се описала с няколко думи?
Казвам се Айя Йоргова, динамична и различна. Обожавам изкуството, музиката и спорта. Наслаждавам се на живота с всяко едно мое сетиво и обичам да гледам на него през своята призма - призмата на изкуството.
С какво се занимаваш?
Занимавам се с много неща. Изкуството е едно от тях. Обработвам видеа, работя и се забавлявам. Танцувам, пощурявам или с две думи - наслаждавам се на живота.
Какво те прави различна от другите?
Родена съм с заешка устна, синдром на Патау. Просто мутация. Духът ми е нещото, което ме откроява от останалите и ми дава сили да показвам на хората, че различността е нещо наистина прекрасно.
През колко операции си преминала, за да промениш външния си вид и болезнени ли бяха? Предстоят ли ти още такива?
Операциите от 1-годишна до 6-годишна не си спомням. Последната ми операция беше доста болезнена. Трябваше да подписвам един тон документи, защото операцията беше наистина сериозна. Изпадах в кома, като се събудих търпях страшни болки, защото ми правеха разни неща в носа с ножица. Бях в болницата 3 седмици без да мърдам и да ям. Болеше ме страшно много. Пих по 5-10 аналгина на ден. Впоследствие един месец не виждах, защото зрението ми се влоши от операцията и упойката. Като цяло, носът ми изглеждаше нормален чак след около година поради множество други фактори, включително и лекарска грешка. Дали предстоят още операции - времето ще покаже.
Всъщност трябва ли да се интересуваме дали хората ни харесват?
Много зависи. Ако се предлагаме като продукт на пазара, е нужно да предложим такава версия, която ще се продава. Например, когато рекламираме нещо или ние самите сме модели. В личен план, това не е нужно. Да се чувстваш добре е най-важното.
Какво представлява различието - нещо, което човек осъзнава сам или е резултат от това, че другите го сочат с пръст, че му го втълпяват?
Аз се чувствам различна, да. Понякога в добрия случай, а понякога - в лошия. Преодолях травмата от детството и в момента чувствам различността, но не се срамувам от нея. Тя е част от мен. Това съм аз и не ме интересува какво мислят останалите. Дори и да ми стане гадно понякога си казвам: "Хей, аз съм различна и това е уникално". Другите хора също са различни, но по друг начин. Нямаме право да ги съдим, че са нещо, което дори не са в състояние да променят. Те са това, което са и точка. Хората, които трябваше да бъдат до мен в миналото, са до мен и в настоящето. Е, има някои, които си заминаха, но по този начин доказаха, че не е трябвало да бъдат част от моя живот.