Номинираната за Будител на обединението 2017, Надежда Савова-Григорова е културен антрополог с докторантура от университета "Принстън". Основател на на Международния съвет на самодейните средища и създател на първата Хлебна къща у нас. National Geographic я обявяват за пътешественик на 2012 година. Надежда е иконописец, фотограф, поет и творец, но най-вече един истински топъл и усмихнат човек, който буди надежда. Ето какво сподели тя пред нашите приятели от uspelite.bg.
Надежда, кого виждаш в огледалото?
В очакване на раждането на второто ми дете, виждам преди всичко майка и съпруга, православна християнка. Редом с тях върви и призванието ми на създател на социални и културни инициативи за обединяването на хората по света – от творчески методи за социална интеграция и арт терапия с месене на хляб, до създаването на световно призната от ООН образователна игра, до най-новото ми творение – поредица от детски книжки “Приключенията на таралежа НадЕжко, Хлебар без граници”, в която таралежът обикаля с мисия различни страни по света.
Учила си в САЩ, а освен това си имала и възможност да се докоснеш до културата на 77 държави. Какво си взе от света?
Любовта към хората – това да се опитам във всеки един, който срещна, независимо колко различен на пръв поглед, да съзра човека, Божието творение, и да му се поклоня.
А какво му даде?
Разбира се, трудно е да знаеш какво оставяш след себе си. Но знам какво съм се стремила да давам – поводи за сближаване на хората, не само около месенията на хляб, но и много други дейности, от работа с читалища и общностни средища по цял свят по време на доктората ми, до преподаването на иконопис чак в Мексико и Южна Африка.
Какво те върна на родна земя?
Любовта към близките и родината и увереността, че тук има много нужда най-вече от емпатия и единство, които да изместят навика на оплакването и завистта.
Разкажи ни за Хлебната къща. Какво точно представлява?
Хлебната къща е пространство, което може да помещава 2 дейности, или само една от тях: социално предприятие-фурна за квасен хляб и/или общностен културен център, в който се провеждат безплатни и платени общностни месения с най-разнородни групи – хора с умствени увреждания, незрящи, деца без родители, жени жертви на домашно насилие, бежанци, пенсионери и много други, зависи от местната общност. В момента в България има 8 Хлебни къщи (2 от които са в София) и всяка една е малко различна от другата, макар да сме обединени от общата визия, мисия, и методи за работа.
Кога и как се роди идеята?
Роди се през 2008 г. когато бях на поклонническо пътуване до Светите Земи и разбрах, че Витлеем значи “Къща на хляба”. Тогава се вдъхнових да експериментирам с месенето на хляб като средство за сплотяване на дори враждуващи общности и нещата се развиха с огромна скорост и успех, където и да организирах такива месения по света, докато не се оформихме като мрежа, Мрежа Хлебни къщи.
Какво се случва с толкова много омесен хляб?
Създава приятелства и близост там където преди ги е нямало. Имаме десетки обучени в нашите методи хора на 6 континента и всеки един от тях, “хлебар без граници” както ги наричаме, или changebaker (игра на думи от changemaker), катализира около себе си промяна с различни общности – интригуващото е, че методите ни наистина привличат и вдъхновяват хора от всякакви възрасти и произход.
Работите с хора с увреждания. Какви предизвикателства крие това?
Реално работата с хора с увреждания, сигурно обратно на мнението на повечето хора без опит, се оказва често много приятна и вдъхновяваща тъй като повечето от тези хора са като децата, с много чисти и искрени души. Разбира се, има и предизвикателства, защото невинаги знаеш на кое как може да реагират, но като цяло винаги имаме положителни отзиви от тях както и от социалните работници, терапевти и психолози, защото нашите методи имат много плюсове – развиват фината моторика, говора, въображението, комуникацията, освен това чувството за самостоятелност и отговорност, че хората сами месят и споделят хляба си, усещането за топлина и дом.
Разработила си играта “Хлебари без граници”. Разкажи ни за нея, как ти хрумна идеята?
Играта вече спечели световното признание на ООН за “Интеркултурна иновация” за 2016 г. Играта се разпространява на английски и немски по света, очаква се да се преведе и на български. Идеята разработихме заедно със съпруга ми - Стефан, когато видяхме, че майчинството вече няма да ми позволява да пътувам толкова много, и по този начин можем вече да изпращаме кутията с основните методи и визия, резюмирани като игра до хора по цял свят, особено тези които ни пишат извън Европа, а това е постоянно.
Реално почти всяка седмица някой се свързва с нас, който ни е открил онлайн и иска да прилага методите ни в неговия или нейния квартал. Освен методите ни Театър на трохите и Кухненска музика, играта учи на социално предприемачество, като деца и възрастни създават заедно социален бизнес модел (може да е фурна, но може да е всякакъв друг) и играят като инвестират семена, които символизират и парите и талантите им. Много е забавно и същевременно образователно!
Номинирана си за Будител на обединението. Какво би пожелала на българския народ?
Да има повече искрена вяра в Бога – не хората само номинално да се наричат “християни”, а наистина да усетят, че смисълът на живота е да ставаме по-добри, по-търпеливи и любящи с всеки изминат ден. Тогава със сигурност “до всяко добро същество ще застане поне още едно”, както гласи една от любимите ми български песни!
А за себе си?
Същото.
Какво те кара да се усмихваш?
Най-много ме кара да се усмихвам голямата ми дъщеря Любов, която е на година и осем месеца и тъкмо проговаря и опознава света – а като виждам света през нейните очи, не мога да не се усмихвам с благодарност колко е прекрасен!
От какво се страхуваш?
Реално от нищо – оставям всичко в Божиите ръце и знам, че каквото и да се случва е за добро.
Успехът е...
...това, което правиш да носи радост на хората – тогава няма как да не носи и на теб.
Какъв хляб ще намерим на масата ти?
Някой крайшник от квасен хляб от фурната ни Хлебна къща в квартал Гео Милев, със сигурност нахапан от малката Любов.
