Когато човек чуе думата „лош” и се стъписва, може би защото си представя картини на домашно насилие. Но агресията не е единственият начин, по който един баща може да бъде класифициран като лош. Той може да е липсващ, пренебгрегващ или индиферентен. Независимо какво се крие зад тази дума, когато имате лош баща, още от ранна възраст научавате, че никога не трябва да разчитате на мъж, за да постигнете мир, стабилност и щастие. Взимате решението, че ще се грижите за себе си. Ако междувременно някой се появи, това ще бъде, защото го искате до себе си, а не защото имате нужда от него, за да си платите наема или за да ви поправи колата.
ИМАМ НУЖДА ОТ МОЕТО ВРЕМЕ САМА
Когато имате токсичен баща, научавате как да създадете собствено семейство. Хората, които са най-близки до вас, не са непременно тези, които са били в деня на вашето раждане. Прекарвате почивките си с приятели и създавате свой собствен доверен кръг. Знаете, че кръвта няма значение, а хората, които сте избрали да бъдат във вашия свят, независимо че генетиката не ви свързва.
Когато имате лош баща, ставате реалист. Не търсите принца на белия кон и не сънувате себе си като героиня от любовен роман. Разбирате, че реалният свят е по-разхвърлян, по-суров и няма смисъл от нереалистични очаквания. Всъщност, любовта изобщо не е това, което дава смисъл на вашия свят. Разбира се, че я цените, но не я гоните на всяка цена. Имате силен фокус върху кариерата си, върху целите си, върху страстите си.
Когато имате лош баща, чувствате, че можете да се справите с всичко, което светът ви хвърли. Ако някой се опитва да ви унижи, отстоявате себе си. Не приемате ничии глупости, защото сте прекарали години, чувствайки се безпомощни и малки. Сега сте свободни. Знаете своята стойност и не се страхувате да я заявите.
Когато имате лош баща, вие се стремите да бъдете по-добър човек от него. Опитвате се да поправите парчетата от себе си, които ви напомнят за него. Не искате да виждате неговото поведение, отразено в отношението ви към собствените ви деца…
