Чувствам се жива, когато плача от щастие. Когато плача от щастие е, защото...
... за първи път осъзнах колко много обичам живота си с всичките му несъвършенства и трудности, няма по-прекрасен живот за мен от този, който ми е подарен.
... усетих какво е да обичаш и да бъдеш обичан в замяна. Толкова е силно, толкова нереално почти и усеща се право в сърцето.
... прегърнах за първи път детето си, което чаках 9 месеца. Не вярвах, че мога да обичам нещо повече от всичко друго на света.
... отидох на онова мечтано място, което цял живот сънувам и събирам пари. И ето ме, стоя на брега на морето, на върха на планината или под палмите като от приказните снимки. Сбъднах мечта, свързана с пътуването си.
... научих се да обичам себе си. За първи път пламна искра в мен с обич, нежност и разбиране към самата мен. Велико е да обичаш теб самия.
... напуснах човека или работата, които ме правеха нещасни. И на пък към вкъщи, заплаках. И нямаше нищо по-прекрасно от това отново да се почувствам на мястото си.
Плакала съм много през живота ми, но най-хубавите сълзи бяха от щастие. И винаги ще ги помня, защото ме научиха, че и зад най-горчивите на пръв поглед неща, се крие нещо сладко.
