Добрите неща понякога се случват и на добрите хора. Те обаче никога не се отказват от своите убеждения, въпреки неискреността на другите. Тези, които мислят със сърцето си, не обръщат внимание на негодуванието и студените думи.
Учени от Калифорнийския университет проведоха доста интересно проучване, в резултат на което стигнаха до извода, че има две основни цели на човешкото съществуване, всяка от които има свой биологичен произход.
Първо, има хора, които са водени от желанието за собствено благополучие. Това се отнася до вида щастие, който е възможен само чрез самозадоволяване. Такива хора се грижат само за собственото си щастие.
От друга страна, съществува концепцията за евдемоничното благополучие. Тук говорим за други неща, по-дълбоки и по-извисени, когато човек търси развитие и личностно израстване, за да помогне на други хора.
Проучването установи, че хората с ясен евдемоничен подход (тези, които поставят другите хора на първо място в списъка им с приоритети) имат по-силна имунна система. Учените са доказали, че такива хора имат по-малка вероятност да получат възпалителни процеси в тялото, а в кръвта им има повече антитела, което показва добър имунитет.
Освен това тези хора се отличават със силни убеждения. Няма значение колко често трябва да губят, колко пъти са били измамени или колко загуби трябва да понесат. Все едно те продължават да слушат сърцето си, да поставят на първо място другите и да вярват в благородството на човешката душа.
Що се отнася до хедоничните личности, те имаха по-слаба имунна система и личностна нестабилност.
„Единственият признак, който знам за превъзходство над други хора, е добротата“, Бетовен.
Много е вероятно доста от нас да са имали труден период в живота си, когато животът е придобил изключително хедонични черти. Без да ги разглеждаме като проява на чист егоизъм, виждаме в това само още една възможност за личностно израстване. Понякога всички сме прости изследователи. Искаме да експериментираме, да се наслаждаваме на живота, да го вдишваме, да получаваме максимално удоволствие.
Постепенно се изкачваме нагоре по пирамидата на собствените си нужди, ние започваме да разбираме, че всички хора са взаимосвързани, образувайки заедно невероятна и сложна взаимозависима мрежа, в която нашите действия засягат пряко другите.
Ако правим добро и действаме искрено от сърце, внасяйки хармония в хаоса, тогава това се превръща в спасителен живот в момент на бурята.
Това, че сме добър човек, не означава непременно да сме герой, не изисква от нас да се излагаме на риск и да се опитваме да победим всички около нас.
Добри сме, защото въпреки всичко, продължаваме да действаме със сърцето си.
