Преди време дадох няколко обещания на себе си.
Обещах си, че ще бъда честна с хората, които влизат в живота ми, и с онези, които вече са там. Ще бъда ясна в желанията, в исканията и нуждите си. Ако някой ми зададе въпрос, ще бъда открита и директна. Толкова пъти съм получавала неясни отговори и знам какво усещане са ми донесли, че не бих искала някой друг да преживее това заради мен. Заради това няма да оставя себе си в предположения също. Ако се съмнявам, не разбирам или искам да знам нещо, ще попитам.
Обещах, че няма да се съгласявам с нещо само за да не обидя някого, да го засегна или нараня. Ако нещо не ми харесва, то не ми харесва. Имаме различни виждания, различни мнения и различни потребности. И това е напълно нормално. И в този ред на мисли - обещах си да имам мнение. Да имам позиция. Да държа на принципите си и стандартите си. И да не прощавам за липсата на такава в някой.
Обещах си да не оправдавам липсата на емпатичност. Студеното поведение. Арогантността. Не всеки заслужава съчувствие и не всеки има нужда да бъде разбран. Някои хора просто са лоши, подли и не ти мислят доброто. Точка.
Обещах си, че ще виждам човека такъв, какъвто е, а не като онзи, който се представя или аз искам да бъде. Няма да идеализирам, фантазирам. Това, че виждам потенциал в някой не означава, че той вижда същия в себе си. Някои хора просто са спрели и не искат да се поправят, развиват, лекуват. Някои хора не искат да бъдат повече. И това е нормално. За тях, не за мен.
Обещах си, че няма да слушам мнението на хората за мен и да се определям с техните думи. Аз най-добре знам каква съм, какво мога, на какво съм способна. Освободих се от очакванията на другите към мен. Няма нужда да доказвам противното. Който има нужда вижда, чува и няма нужда от обяснения.
Обещах си още много неща, но най-вече, че ще живея автентично, каквото и да ми коства това.
Аз не съм това, което бях.
Не съм и това, което очакваш да бъда.
Аз съм това, което избирам да бъда сега.
В свободата е автентичността ми.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
