Трудно е да пуснеш този, когото обичаш, с когото си искал да прекараш живота си. Но трябваше да го направиш. За да се спасиш, да запазиш ума и сърцето си. Просто любовта му беше отровна...
Любовта му беше отрова, която бавно те уби отвътре. Киселината, която разяжда стените на душата ти, докато напълно не се загуби в този кошмар. За да обичаш себе си, трябваше да го пуснеш.
На много от нас ни се е случвало това: Обичаме някой с цялата си душа, но той не отвръща със същото. Наранява ни и бавно ни убива... Време е да се сбогувате с този човек!
Думите му и токсичното му поведение изтриха усмивката от лицето ви. Тъмнината му погуби искрата в очите ви - много красивата искра, която някога беше там... Вашият живот, страстта на душата ви... той погуби всичко. Несправедливото му отношение ви струва една мечта. Започнахте да се съмнявате в себе си, считайте се за недостойни.
Скъпи мои, не вярвайте на всичко това! Вие сте повече от достойни и това го плаши. Именно той не беше достоен за вашата любов и затова ви унищожи. Той беше неподготвен за любовта и се обърна срещу вас. Използваше сетивата ви, за да ви разбие, но сега всичко е в миналото. Този път давате любовта си на себе си. И този път любовта ви ще ви излекува.
Думите му все още ви жилят. Думите му, че не сте достатъчно красиви, за това колко секси е някоя друга жена и колко перфектна е тя. Но не и вие. Никога не сте били идеални и красиви за него.
Но това не е така! Той трябва да благодари на Господ за факта, че сте се появили в живота му. Не вие не можете да обичате, а той, защото не е способен на това чувство.
Неговата любов ви струваше вашата мечта...
Все още можете да чуете неговия смях и глас, който казва, че никога няма да осъществите мечтите си. Глас, изискващ да ги изоставите и да му помогнете да изпълни желанията си. Глас, който ви кара да се съмнявате в способностите си и да мислите, че никога няма да успеете.
Но кой каза, че това е истина? Кой има право да реши дали сте достатъчно добри за нещо или не? Или не сте достатъчно силни? Само вие и никой друг!
Виждате, че проблемът не е бил във вас. Това е било определено от собственото му минало и няма причина той също да ви определя. Накрая осъзнавате стойността си, макар че дълго се оставяхте той да се опитва да ви лиши от нея.
Сега вече разбирате, че да обичате себе си означава да го напуснете!
