Не я наричай "бебе". Не я гледай с тревожен поглед всеки път, когато понечи да хване ръката ти. Тя не е съкрушена. Тя няма умствен проблем. Тя е просто човек.
Когато получи паник атака, не си мисли, че се преструва. Повярвайте ни, тя не го прави. Докато се тресе от притиснение, хвани я и й кажи, че всичко ще е наред. Не си мисли, че тя прави това заради внимание. Тя не може да се справи с химическия дисбаланс в мозъка си. Тя просто има нужда да останеш с нея, да й кажеш, че си там заради нея.
Не я съжалявай. Не я дръж затворена, за да я предпазиш от света. Остави я да живее. Остави я да диша. Нека да се сблъска със страховете си.
Заведи я на приключения. Гледай как се усмихва на света около себе си. Знай, че нейният свят понякога е по-красив от твоя и това е защото ти си в него.
Не откачай, когато получи пристъп на тревожност без причина. Не се ядосвай и не смятай, че състоянието й се дължи просто на лош ден. Оценявай чувствата й. И не го прави на по-голям проблем, отколкото е вече. Уважавай я.
Когато забележиш, че ръцете й треперят, попитай я какво не е наред, какво можеш да направиш за нея. Не я оставяй да страда. И остани спокоен, защото макар да изглежда добре външно, вътрешно може да крещи.
Осъзнай, че никога няма да можеш да разбереш колко омаломощаваща може да бъде тревожността. Че не може истински да изпиташ какво означава да имаш паник атака, сърцето ти да "излиза" от гърдите и да не можеш да дишаш.
Просто дайте най-доброто от себе си. Слушайте. Отговаряйте. Погрижете се за нея. Успокойте я. Кажете й, че разбирате, че не е луда, че ще бъдете до нея независимо какво се случва.
Разберете, че тя би искала да не се чувства така, да няма тези мисли в главата си. Понякога се плаши, мислейки, че тя ви идва в повече. Притеснява се, че някой ден ще я напуснете. Покажете й, че няма да го направите, че ще останете с нея. Тревожността няма значение. Покажете й, че я обичате прекалено много, за да я оставите.
