Вероятно в младостта си съм прочела много книги за тежката жертвоготовна любов и сигурно за това дълго време моята любов беше именно такава: пълна с драми, сълзи и прошки. Сякаш, ако ги няма, това изобщо не е любов, а несериозна афера. За щастие прозрях или може би просто пораснах и се уморих да страдам. Сега любовта за мен е тиха радост и никакви жертви.
След сляпата ми младост, отдадена заради някого си, започнах да живея за себе си и заради себе си. Това не означава, че нямам нужда от никого. Сега съм успешна, егоистична, самостоятелна самотница. Не. Също както на 20 искам любов, топлина, отношения. Просто напомням, че в здравословните отношения това е взаимно. Мъжът или иска същото или няма място в живота ми.
Ето защо аз вече не правя тези неща!
1. Не чакам да ми се обади или да ми изпрати съобщения
Или пиша сама, или премахвам контактите на онези, които не намират време за едно кратко "извинявай, днес съм зает, ще ти звънна, когато се освободя".
2. Не ходя на срещи, ако мястото и времето са ми неудобни
За да достави удоволствие срещата, трябва да е приятна и за двамата. Ако мъжът не се интересува от удобството на жената, значи той като цяло не се интересува от нея.
3. Не прощавам липсата на подарък за рождения ми ден или други мои празници
Невнимателността към датите, важни за някого, са невнимателност към човека като цяло. Финансово стиснатите хора са стиснати и във всичко останало.
4. Не търся оправдание за това, че не е...
