Заведи ме на място, където мога да видя доброто в хората и да оценя добрите неща в живота. Някъде, където мога да бъда сама, без да се чувствам самотна. Някъде, където независимостта се приема като способност да се грижиш за себе си.
Заведи ме на място, където мога да крещя. И от радост, и от тъга. Някъде, където гласът ми няма да бъде просто шум, сливащ се фон, а ще бъде чут. Някъде, където хората не те гледат странно, защото имаш мнение и опит, различни от техните.
Заведи ме на място, където никой не се стреми да бъде перфектен. Някъде, където хората виждат красотата в малките несъвършенства и не робуват на стандарти. Някъде, където хората ни приемат не заради това, което сме, а заради това, което не сме.
Заведи на място, където мога да се чувствам свободна. Някъде, където мога да бъда и красива, и дива, и непокорна понякога. Някъде, където могат да се усмихвам за всичко и да плача за нищо, просто защото съм такава.
Заведи ме на място, където да се чувствам достойна и защитена. Някъде, където мога да бъда позитивна, без дори да се замислям дали съм, а добрината е навсякъде около мен. Заведи ме на място, където счупените парченца на душата ми ще бъдат видяни като изкуство, а не като белег.
