Всички питат: „Защо остана?“, „Как можеше да се примириш с подобно поведение?“, „Аз бих си тръгнала веднага!“.
Но докато не сте от моята страна, ако нямате такива отношения, нямате представа какво ми е.
Аз съм любезен и доверчив човек, и честно мога да кажа, че това беше много различно от всяко друго начало. Дори не видях как идва. Нямаше сексуални намеци, никакви флиртове; имаше интелигентни, стимулиращи ума разговори, добри съвети както дадени, така и получени, и тиха удобна компания. Влюбих се в неговия ум, приятелството му, душата му.
Поглеждайки назад, ясно виждам, че бях несигурна коя съм и къде принадлежа. Бях наскоро разведена, самотна майка... Не бях контактувала с по-голямата част от близките и семейството си, и се мъчех да си възвърна уважението и увереността в моята мощна, добре платена, изключително стресираща работа, която беше единствената подкрепа за мен и децата ми.
Тогава го срещнах – един сякаш прекрасен мъж. И бях напълно изумена от смелите му прояви на любов и обич. За всеки около нас беше очевидно, че сме заедно – ние не се криехме. Приятели и познати, които го познаваха от години, казват, че никога не са го виждали да се държи по този начин.
Същите тези приятели многократно казваха колко много ме харесва, обича, уважава и т.н.
Оценявах го и го обичах много като мой приятел и това само се задълбочи до ниво, което никога не бях изпитвала. Бях взривена от дълбочината и интензивността на любовта, която изпитвах към него.
НЕ ВИЖДАШ ЛИ? ТЯ Е СПЕЦИАЛНО МОМИЧЕ!
Обичах го с цялата си душа. И за кратко бях истински щастлива и доволна. Винаги ще се съмнявам, дали любовта ми към него не беше твърде обсебваща и дали аз бях виновна за края на връзката ни.
Месеци по-късно се оглеждам назад и разбирам, че бях сплашена, манипулирана, излъгана и заплашена. На мен беше дадено мълчаливото отношение и постоянно игнориране. Бях жестоко наранена. Мъжът, в когото се влюбих, изчезна в рамките на седмици, след като връзката ни се превърна в сексуална.
Но сега се чудя дали цялата връзка не е била просто илюзия и просто имам големи проблеми с доверието. Винаги съм имала увереност в собствената си интуиция, възприятие и преценка, но изведнъж се съмнявах във всичко, което правя.
Бих искал да кажа, че съм една от тези смели, силни жени, която се събужда и осъзнава, че тя струва повече и си тръгва, но това не е моята история. Той напусна леглото ми една сутрин след невероятно хубав уикенд и така и не се върна. Събуди се един ден и реши да не говори с мен, да не ми каже сбогом, нищо... И ме остави да се чудя с месеци какво съм направила, къде съм сгрешила и да обвинявам себе си. Но всъщност осъзнах, че не бива да се виня повече. Сгреших, оставих се да ме измамят, но ще продължа смело напред.
И така... продължавам своето пътешествие, но вече няма да бързам да се доверявам нито на думи, нито на действия!
