Няколко прекрасни цитата за любовта от писателя Ерих Мария Ремарк.
Парадокс – любовта се стреми към вечността. Самата тя е вечност. Почти във всеки конкретен случай това е невъзможно. Като цяло – това е факт.
Човек може да даде на друг човек капка топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Затова трябва да внимава, кого допуска близо до себе си. Близостта поражда желание да задържиш, а нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят.
На жените не трябва да се обяснява, с тях трябва да се действа.
Жената трябва или да се боготвори, или да се… боготвори.
Когато обичаш истински губиш своята самоувереност!
Само самотникът знае, какво щастие е да срещнеш любовта.
Любовта се нуждае от дела, от думи също. Но преди всичко от дела.
От любов жените поумняват; мъжете – оглупяват.
Ако направиш нещо за една жена никога няма да бъдеш смешен в очите й.
За любовта си жената трябва да говори с очите си.
На жените не трябва да се обяснява, с тях трябва да се действа.
Жената не е див кон, а цвете. Тя се нуждае от слънчеви слова, а не от обяздване.
Това, което имаме – или не виждаме, или не харесваме, или не ценим. Това, което не можем да притежаваме ни изглежда по-красиво и по-ценно. В това е и романтиката, и идиотизмът на живота ни.
