Веднъж със съпруга ми пиехме кафе в едно заведение.
Той беше млад и красив. Обичах го безумно много.
Носех старо палто, което мразех. Не топлеше, не подчертаваше фигурата ми и ме караше да се чувствам грозна.
Кафенето беше евтино, кафето - безвкусно.
Мечтаех, че един ден ще пием хубаво кафе в изискан ресторант и ще изглеждам стилно. Очите на мъжа ми светеха, когато ме гледаше. Той ме обичаше и не знаеше какво се върти в главата ми.
...Той умря млад и аз останах сама.
През години след това бях в стотици кафенета, изпих хиляди чаши хубаво кафе и притежавах много елегантни палта
Но той не беше там.
Често помня този момент и сега осъзнавам, че точно тогава имах всичко, но дори не го знаех.
Из книгата "On fireflies and humidors", Елена Рог
