Аз съм доста романтична натура. От малкa гледам любовни филми и чета приказки, които винаги завършват с "И заживели дълго и щастливо до края на дните си".
Може би това е причината толкова силно и наивно да вярвам в голямата, истинска, приказна любов. Любов без проблеми, драми, противоречия и във връзки, в които всеки ден е вълшебен.
Е, наложи ми се да се осъзная и да сляза на земята. Разбрах, че такова нещо "любов като по филмите/приказките” няма.
Такава е истината и аз я приех. И въпреки че моята любов не беше точно такава, каквато си я представях, тя бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
Обичах съпруга си и той мен. И не се съмнявам, че съдбата ни е срещнала с причина, защото вярвам, че всеки рано или късно намира своята липсваща половинка.
Бях си избрала мило и добро момче. Той ме караше да се смея като дете, искрено, от сърце. Беше джентълмен, имаше добро възпитание, не беше романтик като мен, но от време на време ми правеше мили изненади, които ме караха да се чувствам специална.
Готвеше чудесно и това беше едно от нещата, които обожавах в него. Другото беше, че обича животните толкова много, колкото мен. Обожавах и чувството му за хумор, очите му, усмивката му.
С времето, обаче, запознаха и различията. Всеки си имаше характер, свои разбирания за нещата от живота и често пъти мненията ни се разминаваха. Започнаха скандалите, вечерите, в които си лягахме ядосани, обърнали гръб един към друг. Дните, в които не си говорихме, секундите, които минаваха като часове.
И какво се оказа? Любовта изобщо не е такава, каквато я представят в приказките.
Двама души, които могат да бъдат страхотна двойка, все пак са различни и тези различия водят до тежки последствия.
Връзката ни се разпадаше и трябваше да направя нещо.
Тогава една вечер реших да направя вечеря. Сготвих едно от любимите ни ястия, взех хубаво вино и запалих свещи. Мъжът ми се изненада приятно, макар отново да бяхме леко скарани.
Обясних му, че днес искам да прекараме една романтична вечер, но по-различна.
Да бъде романтична не заради свещите, виното, хубавата музика и страстния секс след това. Днес исках да разголим не телата, а душите си. Да си говорим честно един на друг, да си кажем каквото ни е на сърцето, гледайки се право в очите.
И така и стана. Три часа аз и съпругът ми говорехме на различни теми. Казахме си какво ли не. Припомнихме си хубавите моменти, които сме имали заедно, как сме се запознали, говорихме за всички изненади и забавни неща, които сме преживели.
Но най-важното, казахме си всичко, което ни тежи. Обясних му какво ме кара да плача късно вечерта, обясних му как просто искам да бъда разбрана. Той пък ми даде да разбера, че хората сме различни и дори, когато не е на моето мнение, тогава пак ме обича. Тогава аз също съм неговата любима съпруга.
Разкрих му за моментите, когато съм се чувствала най-зле, а той обеща, че ще направи всичко възможно, за да няма повече такива моменти.
Говорихме цяла вечер за себе си. И въпреки че бяхме женени и заедно от много време, аз разбрах много нови неща за него, както и той за мен.
За първи път от толкова много година аз се почувствах толкова влюбена, обичана и разбрана. Почувствах, че имам приятел до мен, не само съпруг. Може би от това имахме нужда - да разговаряме, без крясъци, без обвинения, без обиди, просто да се изслушаме.
И независимо, че бяхме на различно мнение за някои неща, ние разкрихме душите си един пред друг, а това, повярвайте, беше много по-хубаво от това, което показват във филмите и в приказките.
Това беше любовта. Да изслушваш, да разбираш, да подкрепяш.
Сега все по-често си правим такива романтични вечери и вече няма скандали.
Щастлива съм, че запазих брака си, защото колкото и да е трудно да спасиш нещо, което се разпада, не е невъзможно.
Затова правете си повече романтични вечери с половинката, но от тези, в които разговаряте цяла нощ, без притеснения, без тайни, без викове, разговаряте тихо и искрено – това е най-романтичната част от връзката!
