Уча се да смятам... любов.
Не ни учат за нея в училище, а това е най-важната математика. Знаем, че един човек плюс друг човек може да прави любов, или да не прави. И толкова.
С времето разбираме, че любовта не е точна наука. Няма степени на сложност и има много скрити знаци за действие. Разбираме, че човек плюс човек може да прави всичк о- болка, щастие, спокойствие, живот.
Най тъжното равенство е празнотата. Тогава, противно на логиката човек плюс човек може да прави минус... Нещо повече – може да сложи минусов знак пред нас. Завинаги. Тогава всичко е ясно. Каквото и да получим ще стане по-малко. Незначително. И все няма да ни стига. И пак ще се превърне в минус, един ден, защото отсрещният ще ни дава все по-малко. Звучи обречено, нали?
Нека ви кажа най-важния урок. Най-красивата любов се ражда като се съберат две болки. Особено ако са отчаяни и обезверени. Два минуса не само правят "плюс" , ами и повече. Превръщат всички досегашни малки минуси в плюсове. И още – вече знаем как да ги ценим. И как да ги живеем...
А ти? Умееш ли да смяташ? Защото аз не умея ... но те обичам.
