Любовта е единственото нещо, което може да направи света по-добро място. Не винаги е под формата на грандиозни жестове, вместо това може да бъде намерена най-често в малките неща.
Днес ви предлагаме няколко истории, някои забавни, други трогателни - за най-прекрасното чувство, което всеки от нас може да изпита.
Мъжът ми често ходи на бизнес пътувания. Той продължава да ми звъни всяка вечер, преди да заспи, за да му пея приспивна песен. Той казва, че не може да заспи, без да чуе една. Той е възрастен 40-годишен мъж, на когото му предстои да отвори трети клон на бизнеса си в чужбина. Какво мога да направя, ако мъжът ти не може да заспи? Затова му пея.
Майка ми изгуби способността да говори, след като прекара инсулт. Нейното възстановяване беше дълъг и труден процес. Но първото нещо, което успя да каже, беше "Обичам те, дъще."
Баба ми и дядо ми живеят в провинцията. Преди често ги посещавах. Една друга възрастна двойка живееше близо до тях. Те имаха внук, 4 години по-възрастен от мен, който се грижеше за мен, когато бях малка. Когато бях на 3, той боядиса колената ми в зелено. Когато бях на 5, той ме научи как да чета. Когато бях на 10, той ме защитаваше от другите момчета в селото. Когато бях на 15, посетих баба си, но той беше в казармата - това беше най-дългото ми лято. Когато тях на 17, той ме утеши, когато един приятел почина. На 19 ми помогна да се справя с депресия. Сега съм на 25 години, а той е на 29. Днес той стана мой съпруг.
Седях и говорех с приятелката си. Тя ми разказваше как маха косъмчетата от горната си устна. Мъжът ми четеше книга до нас. Приятелката ми изведнъж се обърна към него и го попита дали е искал някога и аз да си махна космите от там. Без грам смущение той отговори: "Горд съм да имам космата жена". След което просто продължи да чете.
Преди да се оженя, никога не приготвях сам храната си - винаги се хранех в кафенета и ресторанти или си поръчвах храна за вкъщи. Не че не мога да готвя, просто наистина мразя да мия чиниите след това. Омъжих се. И сега, когато тя ме помоли да измия чиниите, отивам и го правя в пълна тишина. Започвам да ги мия и да се ядосвам, а до края вече напълно откачам - но съм решен да направя тези съдове блестящо чисти. Защо си причинявам всичко това? Обичам съпругата си много повече, отколкото мразя мръсни тигани.
Аз съм на 24 години, а брат ми е на 10. Преди няколко месеца започнах да спазвам диета. Сега съм малко по-слаба. Наскоро се любувах на себе си в огледалото, а брат ми се мотаеше около мен. Закачливо му казах: "Виж колко е красива сестра ти?" А малкият ми отговори с цялата си сериозност: "Смятам, че въобще не си свалила никакви килограми. Той ме изчака да спра да го обиждам и със същото сериозно изражение каза: "Винаги съм мислел, че си красива".
Наскоро се разделих с приятеля ми. Наистина го обичах, бях объркана. Изведнъж таен обожател започна да ми изпраща много цветя и настроението ми естествено се подобри. Вчера открих, че моят таен обожател всъщност е баща ми. Той е най-добрият татко в света.
Когато бях бременна в деветия месец, помолих съпруга ми да ми лакира ноктите. Той дълго време отказваше , тъй като не знаел как и това не било мъжка работа. Ядосах се и отидох да се изкъпя. След това чух почукване по вратата: "Google, как да й лакирам ноктите?"
Един възрастен мъж живее в нашия град. Той има едно много старо куче, което има проблеми с краката и не може да ходи. Затова, когато времето се затопли, той го взима на ръце и го развежда по улицата. Той се разхожда с часове, макар че кучето всъщност е доста голямо. Но то го гледа с такава преданост в очите и му ближе ръката. Наистина трогваща гледка. Този мъж може да е стар, но има огромно сърце.
Работя на смени - два на два. Жена ми започна да ми прави закуска, за да си я нося на работа. Винаги поставяше малки изненади с храната. Когато намирах малките бележки, на които пишеше колко много ме обича, бях щастлив като дете.
Наскоро открих истинското значение на "неумираща любов". И баба ми, и дядо ми са на 77 години и правят всичко заедно. Зрението на баба ми е лошо, докато на дядо ми слуха. Баба ми винаги казва, че "той е моите уши, а аз неговите очи."
Прекарах детството си в работата на майка ми - онкологичен рехабилитационен център за деца. Винаги ще помня историята на едно 17-годишно момиче и приятеля й. Тя имаше рак на костите и беше преминала през няколко химиотерапии. Наложи се да й ампутират левия крак под коляното. Приятелят й дойде да я посети. Тя му каза, че иска да се разделят, тъй като не иска да му съсипе живота. Той й отказа и й обясни, че е единствената за него. Това беше преди години. Наскоро ги видях. Сега тя има протезен крак. Разхождаше се с двете им деца. Започнахме да си говорим, когато по-големият й син ни прекъсна: "моята майка е Терминаторът", гордо заяви той.
