През 1967 Джон Ленън написа песен, наречена "Всичко, от което се нуждаеш, е любов“. Също така биеше двете си жени, изостави едното си дете и обиждаше мениджъра си евреин.
35 години по-късно Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песен, наречена "Любовта не е достатъчна“. Резнър, въпреки че е известен с шокиращите си сценични прояви и гротескните и смущаващи клипове, не посяга към дрога и алкохол, ожени се веднъж, има две деца и е отказвал цели албуми и турнета, за да може да си стои вкъщи и да бъде добър съпруг и баща.
Много от нас идеализират любовта. Виждаме я като някаква панацея за всичките ни проблеми. Всичките филми, приказки, истории я представят като най-големия житейски триумф, лекарството за всичките ни болки и несгоди. И понеже идеализираме любовта, ние я надценяваме. Като резултат, връзките ни страдат.
Когато вярваме, че "всичко, от което се нуждаем, е любов“ като Ленън, сме склонни да пренебрегваме други основни ценности като уважение, смирение и ангажимент към хората, на които държим. В крайна сметка, ако любовта оправя всичко, защо да се занимаваме с всичко останало – още повече, че то изисква усилие?
Но ако, като Резнър, вярваме, че "любовта не е достатъчна", тогава има шанс да разберем, че здравата връзка изисква повече от емоция и страст. Че в живота и връзката има по-важни неща от това просто да си влюбен. И че успехът на връзката зависи от тези много по-дълбоки и важни неща.
Проблемът с идеализирането на любовта е, че това води до нереалистични очаквания какво любовта може и не може да направи за нас. Тези очаквания саботират и провалят много от връзките. Затова е време да научим три сурови истини за любовта:
1. Любов не е равно на съвместимост
Само защото сте се влюбили в някого, не означава, че той е добър партньор за вас в дългосрочен план. Любовта е емоционален процес, съвместимостта – логичен. И двете не вървят непременно ръка за ръка.
Как се проявява тази несъвместимост? Възможно е да се влюбите в човек, който:
Не се отнася добре с вас
Кара ви да се чувствате зле
Не ви уважава толкова, колкото вие него
Има дисфункционален живот и ви повлича надолу със себе си
Има цели и амбиции в живота, които противоречат на вашите собствени
Изповядва философски идеи и светоглед, които са в сблъсък с вашите собствени
Просто не ви носи достатъчно щастие
Това може да звучи парадоксално, но е истина.
Повечето катастрофални връзки възникват на базата на емоцията – двама души усещат „искра“ и решават, че са влюбени. А после, когато дойде горчивият край, се чудят какво се е объркало.
Истината е, че то се е объркало още преди да е започнало.
Когато си търсите партньор, трябва да използвате не само сърцето си, но и главата си. Да, искате да срещнете някого, който ще кара сърцето ви да пърха. Но също толкова важно е какви са неговите ценности, как се държи с вас, как се държи с близките си, какви амбиции и възгледи за живота като цяло има. Защото ако се влюбите в човек, с когото сте несъвместими... е, предстоят тежки времена.
2. Любовта не решава проблемите в отношенията
С първата ми приятелка бяхме лудо влюбени. Освен това живеехме в различни градове, нямахме пари да се виждаме, семействата ни се мразеха и имахме ежеседмични драми и скандали.
И всеки път като се карахме, на следващия ден се сдобрявахме и нищо от това нямаше значение, защото се обичахме и в крайна сметка щяхме да намерим начин да се преборим с всичко. Любовта ни караше да се чувстваме, все едно преодоляваме трудностите, но на практика всъщност нищо не се променяше.
Както можете да си представите, никой от проблемите ни не се реши. Скандалите продължаваха. И ставаше все по-зле. Невъзможността дори да се виждаме висеше на шиите ни като камък. Поглеждайки назад, нямаше никаква надежда тези отношения да продължат. И все пак ги поддържахме в продължение на 3 години.
Все пак, любовта побеждава всичко, нали?
Не е изненадващо, че връзката приключи с грозна раздяла. И големият урок, който научих, беше този: любовта може и да те кара да се чувстваш по-добре по отношение на проблемите във връзката, но тя всъщност не решава никой от тях.
3. Любовта не винаги си заслужава да се жертвате за нея
Една от определящите характеристики на любовта е, че когато обичаш някого, поставяш неговите нужди пред своите.
Но въпросът, който не си задаваме достатъчно често, е: какво точно жертваме и струва ли си?
В една любяща връзка е нормално и за двамата понякога да жертват желанията, нуждите и времето си заради другия. Това е част от нещата, които правят връзката толкова хубава.
Но когато става дума да жертвате самоуважението, достойнството, целите, амбициите или тялото си, то тази любов става проблематична. Любящата връзка трябва да допълва нашата индивидуалност, не да я поврежда или подменя. Ако се намираме в ситуация, в която толерираме неуважително отношение и тормоз, то ние позволяваме на любовта да ни изсмуче и накрая да ни остави като празна черупка на човека, който някога сме били.
Тестът за приятелство
Един от най-старите съвети за взаимоотношения е „Бъдете най-добрият приятел на партньора си“. Повечето хора си мислят „Трябва да прекарвам време с партньора си, както го правя с най-добрия си приятел“; „Трябва да бъда честен с партньора си, както с най-добрия си приятел“; „Трябва да се забавлявам с партньора си, както с най-добрия си приятел“.
Но трябва да го погледнем и от една по-различна, негативна гледна точка: Бихме ли толерирали лошото поведение на партньора си, ако беше най-добрият ни приятел?
Изненадващо, но ако трябва да бъдем честни, в най-нездравословните връзки отговорът е „не“.
Защо в романтичните връзки толерираме поведение, което не бихме позволили в приятелствата си?
Представете си, че най-добрият ви приятел се премести у вас, прави боклук навсякъде, отказва да си намери работа или да плаща наем, настоява да му готвите вечеря и се ядосва, ако се оплаквате. Такова приятелство едва ли би просъществувало дълго.
Или си представете друга ситуация: приятелката на някой мъж е толкова ревнива, че иска от него всичките му пароли и го придружава на бизнес пътувания, за да не се изкуши от друга жена. На практика животът му е непрекъснато под наблюдение и от това самочувствието и самоуважението му се сриват. Тя не му вярва за нищо. Той вече не вярва в себе си за нищо.
Но въпреки това, той остава с нея! Защо? Защото е влюбен!
Запомнете: Единственият начин да се наслаждавате пълноценно на любовта е да направите нещо друго в живота си по-важно от нея.
Можете да се влюбите в много хора през живота си. Някои от тях ще бъдат подходящи за вас, други – не. Връзките може да са здравословни, или не. Можете да се влюбите на младини, или на старини. Любовта не е уникална. Любовта не е специална. Любовта не е в недостиг.
Но самоуважението ви е. И достойнството ви. И способността ви да се доверявате. През живота си вероятно ще се влюбвате много пъти, но веднъж загубите ли самоуважение, достойнство и способност да се доверявате, много трудно ще си ги върнете.
Любовта е прекрасно преживяване. Едно от най-хубавите, които животът може да предложи. И нещо, което всеки трябва да изпита и да му се наслади.
Но като много други преживявания, тя може да бъде здравословна и нездравословна. И като много други преживявания, не трябва да й позволявате да определя вашата идентичност и житейска цел. Не трябва да жертвате самоуважението и самоувереността си заради нея. Защото в момента, в който го направите, ще загубите и любовта, и себе си.
Защото в живота си се нуждаете от нещо повече от любов. Любовта е страхотна. Любовта е нужна. Любовта е красива.
Но любовта не е достатъчна.
