След всички онези мечти и сънища, които никога няма да се сбъднат, тя най-накрая се събуди. И сега я губиш завинаги…
Тя вече няма да говори с теб, нито да ти пише. Край на дългите разговори, в които те разпитва как си и как е минал денят ти. Край на всички опити да провокира интерес или усмивка и да разбере какво се случва в душата ти.
Тя няма да чака повече. Нито ще брои часовете до следващата ви среща, нито ще се надява да види името ти, изписано на дисплея. Няма да чака да я попиташ как е, нито пък ще очаква да си се сетил, че има рожден ден.
Тя най-накрая разбра, че няма как да накараш някого да е до теб. Не е честно и правилно. Затова вече няма да очаква нищо, нито ще вижда в теб надежда да бъдеш мъжа, от когото си е мислила, че има нужда.
Тя няма да се опитва. Край на опитите да се превърне в човека, който искаш. Сега тя знае, че никога няма да бъде "онази жена", от която се нуждаеш, но се надява да я намериш някой ден. Въпреки всичко, през което мина заради теб и въпреки нищото, което й даде в замяна, тя ти желае щастие. Защото вярва, че "за всеки влак си има пътници".
Може пък и никога да не забележиш, че нея вече я няма в живота ти. Кой знае... Но за нея е важно да знае, че ти няма да си човека, с когото ще споделя историите си. Нито пък ще си човека, за когото си мисли, когато слуша любимата си песен. Тя вече няма да е в живота ти, нито ти в нейния. Защото вече я загуби.
