Ти си този, който съдбата ми прати в онзи слънчев ден!
Този, който така искрено и истински като малко дете се влюби в мен!
Ти си този, който ме прави най-щастлива!
Аз съм тази, която сам избра си - малко луда, много дива!
Ти си този, до когото искам да се будя, до когото искам да заспивам!
Аз съм тази, която понякога така влудява те, но за която си умираш!
Ти си този, който знае как да ме накара да се усмихна, дори и в тъгата!
Аз съм тази, която много те обича, чуваш ли! Аз съм жената!
Ти си моята слабост, но и моята сила и няма никога да те напусна, няма!
Аз понякога съм твоята жестока болка, най-голяма!
Ти си този, който понякога разплаква ме, но и този, който най-нежно ми бърши сълзите!
Аз съм тази, който с любов утешава те, само погледни ме в очите!
Ти си моят мъж, моето щастие, моето днес, моето утре... ти си!
Аз съм твоята жена, твоята болка, твоята радост, твоята опора... аз съм!
И "ти си ти", а "аз съм аз", ала заедно "Аз и Ти" някак по-красиво ми звучи!
