Ще ме обичаш ли, когато не ставам за обичане?
Когато не се смея с онзи твой любим смях, а плача като малко дете, просто ей така?
Ще ме обичаш ли, когато крещя, когато се ядосвам за глупости, когато без да искам минавам пред телевизора, когато гледаш любимия си футболен отбор?
Кажи ми, ще ме обичаш ли, когато прегоря яденето, забравя да ти приготвя закуска или ти сложа две лъжички в кафето, вместо една?
Ще ме обичаш ли все още? Ще ми простиш ли?
Когато греша, когато се цупя, когато имам лош ден и си го изкарам на теб?
А ще ме обичаш ли все още, когато не съм толкова красива, както сега?
Когато съм уморена, когато ставам от сън, с рошава коса, с размазан грим?
А ще ме обичаш ли, когато годините отминат и бръчките се появят?
Ще ме обичаш ли, когато от твоята принцеса се превърна в уморена старица?
Ще ме обичаш ли, когато вече не съм млада и красива?
Ще ме обичаш ли, когато единственото, което имам е, стенеща душа?
Кажи ми, ще ме обичаш ли, когато вместо да бягаме щастливи на плажа, ще се движим едва-едва, аз с бастун, а ти си ме хванал за ръката?
Ще ме обичаш ли и тогава?
Ще останеш ли с мен, ще успееш ли да видиш онази моя красота, дори зад бръчките и подпухналите, уморени очи?
Ще ме обичаш ли, макар да не съм същата, онази принцеса, в която се влюби?
Ще обичаш ли все още твоето момиче?
Кажи ми, ще ме обичаш ли, когато вече не съм млада и красива?
Ще ме обичаш ли, когато единственото, което имам, е стенеща душа?
