Любовта е тиха, много тиха.
Макар често да ни връхлита като ураган. Макар да разрошва мислите ни като силен вятър и да вълнува чувствата ни като бурно море, тя всъщност е тишина.
Защото не ни трябват много думи, нито пък да си крещим на глас колко много се обичаме. Нужен е само един поглед, едно нежно докосване и една усмивка, за да разберем - това е любовта!
Независимо как ще влезе един мъж в живота ни - дали ще е с гръм и трясък, дали ще ни разлюлее от страст, или ще пристъпва бавно и внимателно, важното е дали и как ще остане.
Ако ни говори тихо, ако нежно ни шепти и не крещи, това означава, че той не е дошъл за малко. Може би е тук за цял един живот.
Защото любовта е в тишината, когато сутрин рано събужда ни с целувка. Когато усетим аромата на любимото си кафе, с две лъжички захар и малко канела. Когато без да казва нищо, просто ни погледне. Тогава разбираме, че за него сме целият свят. Ето това е любовта!
Вечер любовта също е тиха. Когато след дълъг работен ден ни чака любимата вечеря, без дори да сме помолили за нея. А ако ни е студено, любовта без думи ще ни разбере. Ще ни стопли с прегръдка и ще ни направи топъл чай.
Защото любовта е тиха, много тиха. Тя чува, без да й говорим и действа, без да има нужда да я молим.
Обича и дава, без да иска нищо в замяна.
Прощава всеки път, когато сгрешим.
Прегръща, винаги когато имаме нужда.
Защото истинската любов не е шумна, тя е по-тиха и от тишината.
