Хората постоянно ми казваха, че не всички сме родени за любов. Но отказах да приема това. Вярвах, че всички ние сме родени, за да обичаме и да бъдем обичани, но има хора, които се нуждаят от повече време, за да открият истината.
Докато не те срещнах.
От деня, когато пресече моя път, всичко се промени. Беше очевидно, че си изградил дебели стени около себе си и нямаше никакво намерение да допускаш който и да било в сърцето си.
Не знаех нищо за миналото ти. Все още не знам дали си обичал някого преди, дали си бил различен човек, преди да те срещна. Просто знам, че не ме обичаше. И винаги го знаех.
За мен беше почти невъзможно да го приема. Затова се опитах да излъжа себе си. Престорих се, че ме обичаш, че съм щастлива. Но твоите действия казваха истината- ти никога не си ме обичал. Да, хареса ме. Хареса ти да прекарваш време с мен и се наслади на моята компания. Но никога не си ме обичал.
Непрекъснато се питах какво правя погрешно. Бях търпелива, обичаща и грижовна. Дадох ти всичко и никога не поисках нищо в замяна, и дори това не беше достатъчно. Дори не те помолих да ме обичаш, защото дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно. Пожелах го, но никога не го очаквах. Непрекъснато си представях различни сценарии в главата си. Търсех извинения. Защо беше толкова студен и затворен?
Имаше моменти, когато бях убедена, че съществува някой, който те е наранил в миналото и който те е направил такъв. Сигурно е имало жена, която те е унищожила. Дълго време исках да повярвам в това. Това беше единственото логично обяснение. То оправдаваше отношението ти към мен. Мислих си, че си чувствително момче, пълно с любов, което просто чака някой да го излекува...
ЕДИН ДЕН... ЩЕ СПРА ДА ТЕ ОБИЧАМ
Но тогава ревнувах тази въображаема жена. Какво имаше тя, което аз нямах? Защо тя е получила твоята любов? Защо не мога да я получа и аз?...
След много размисъл стигнах до извода, че всъщност никой не те е наранил толкова жестоко. Нямаше мистериозна жена, отговорна за всичките ти нещастия. Може би никой не те е обичал достатъчно, така че не можеш да знаеш за какво става дума. Затова се опитах да ти покажа величието на любовта. Мислех си, че ако просто те обичам достатъчно, ще омекотя сърцето ти и рано или късно ти ще усетиш любовта.
Но и това не се получи.
Разбрах, че няма нищо, което може да те накара да ме обичаш. И двамата знаем, че опитах. И можех да продължа да се опитвам. Но за съжаление нищо не би се променило.
И съжалявам. Наистина. Не съжалявам за себе си, въпреки цялата болка, която преживях. Съжалявам за теб, защото никога няма да изпиташ най-красивото чувство на света- любовта. Ти се страхуваш от обвързване, от съвместен живот, от отговорност. Но всъщност никога няма да разбереш, че любовта не е страшна, тя е прекрасна.
