Твоят човек може да стои зад ъгъла, може и сега да е тръгнал към теб от другия край на света. Но знай, че душата му търси твоята.
Има само един човек в този свят, който може да запали, изпепели и срине всичко в теб. После да се появи от нищото и отново да връхлети буря в останките ти от пепел. Само един може да те накара да усетиш тръпката от това да си жив. Влюбен. Наивен.
И ти ще го разпознаеш, когато дойде, защото той никога няма да си тръгне от сърцето ти. Дори и на парчета, режещи от болка. Всяко миниатюрно парченце ще го обича с цялата си разбита същност.
И колкото и отчаяни опити да прави той да те забрави, ще се връща към теб поради същата причина.
Най-голямото щастие ще е накрая на пътя, когато ще си кажете:
Добре, че се обичахме, без да мислим, че изживявахме моментите с лудост, че скачахме в дълбокото заради другия, че не се страхувахме да открием сърцата си. Добре, че беше мой, а аз твоя. Добре, че чистата любов е най-сладка.
"Незалечимо мой, неизлечимо твоя", Иванета Пейкова
