Разбрах, че си ти, когато срещнах погледа ти. Разбрах го в историите, в които се познах докато разговорях с очите ти. Разбрах го, когато видях как общуваш с продавачката. Как отваряш вратата на бабата, за да влезе в магазина. Когато отстъпи мястото си на опашката на касата. Насладата, която изпитваш по малките неща. Когато говореше за детстовото си и мечтите, които все още пазаше от тогава.
Разбрах го, когато не беше тук до мен, а с приятели, но ми подари една минутка от времето си, за да ми разкажеш за щастието си от момента, който споделяте. Възхищението си да ги имаш в живота си. Спомените, които сте трупали заедно.
Разбрах, че си ти, когато усетих умората ти и нуждата ти от тишина и спокойствие. Доверието, което ми даде, когато ми подари възможността да ти дам грижа и бездумие в този момент. Да се усещам лека до теб, но да знам че усещаш силата в нежността ми, и имаш нужда от нея.
Разбрах, че си ти, когато ме остави да летя, да изразявам себе си по всички възможни и невъзможни начини. Да преследвам мечтите си, да тичам, да подскачам. Разбрах, че си ти в моментите, когато се прибирах капнала от умора във всичките си опити да покорявам и да спасявам света, а ти беше там, за да ме прибереш между ръцете си.
Разбрах, че си ти, защото избрах да си ти. Винаги съм те избирала. Всичката любов, от която някога съм имала нужда.
Силвия Крумова, Silvia Amica
