В този момент на Земята има много малко здрави връзки. Всички ние имаме неразрешени проблеми от детството си или от предишни животи, които влияят върху способността ни да отдаваме пълното си внимание на някое друго човешко същество. Ако позволим на тези проблеми да ни контролират и да ни попречат да общуваме с някой друг, ще заседнем завинаги в нефункционалните модели на взаимоотношения и поведение.
Като изхождам от личния си опит, ми се струва изключително важно това, че човек трябва да се научи как да бъде сам, преди да може да бъде близък с някой друг по един здрав и удовлетворяващ начин. Продължителността на това "изследване на душата" ще бъде различна при различните хора. Повечето от нас обаче се впускат в една от двете крайности. Или скачаме от връзка на връзка, без да си поемаме дъх между тях, или прекарваме по-голямата част от живота си сами, страхувайки се да скочим във водата.
Човек не може да чака, докато постигне състояние на "съвършенство", преди да встъпи във връзка. В продължение на няколко години може да е нужно дадена душа да учи уроци за това как да бъде сама, но в крайна сметка тази душа ще има нужда от преживявания, които могат да се открият само във връзката с някой друг.
За да имаме една наистина просветлена връзка, е необходимо да престанем да проектираме собствените си проблеми върху другия. Трябва да поемем отговорност за собствените си чувства и да изразим тези чувства открито и честно. Ако човекът (или хората) в живота ни не може или не желае да ни приеме такива, каквито сме, ведно с нашите човешки чувства, това обикновено означава, че самите ние не можем или не желаем да се приемем такива, каквито сме.
Щом веднъж придобием достатъчно самоуважение, за да се приемем напълно, тогава можем да привлечем партньор, който напълно приема себе си. Възможно е обаче да не успеем веднага да привлечем подходящия партньор. Това е така, защото често пъти ние привличаме човек, който отразява проблемите, които току-що сме изчистили. Тази друга душа ще ни притегли в живота си, тъй като сме достатъчно напреднали в играта, за да ѝ подадем ръка за помощ в трудните моменти, но не сме чак толкова напреднали, че да сме напълно несъвместими.
Ако се вслушваме във висшия си аз, ние съзнателно ще сътворяваме връзки, които ни осигуряват най-голямо израстване, докато не бъдем излекувани в достатъчна степен, че да сътворим връзка, която е предназначена основно за съ-творчество и веселие.
Ключът към успешната връзка е в общуването. Естественото състояние на човешкото същество е да общува телепатично. Обаче докато се завърнем в естественото си състояние, трябва да престанем да предполагаме, че другият познава нашите нужди и потребности. За да можем да се изцелим, трябва да сме готови да бъдем уязвими и несъвършени. Трябва също така да сме готови да кажем "не" на онзи, който не е готов да приеме нашата уязвимост и несъвършенство. Трябва да имаме ясно усещане за собствените си граници и за границите на партньора си. В двойките трябва да има както индивидуалност, така и съюз. Да сте сами и да сте заедно са едновременни реалности, т.е. и двете се случват постоянно в зависимост от това върху кои измерения на реалността сме се фокусирали.
Из книгата "Живот на предела", Сал Ракели
